В биографията на писателя това е време на тежки за него служебни проблеми. От 1920-1927 г. той е на работа в Българската легация в Букурещ. Там Йовков заема унизителната за него длъжност “драгоман”. След седемгодишна работа подава молба за напускане на легацията. В края на октомври 1927 г. се завръща окончателно в България и остава на работа като чиновник по печата във Външното министерство.[3] Само след месец – на 27 ноември, по данните от автографа в подарения професорски труд “Българи и румъни в историята на дунавските земи”, се установява, че писателят и историкът вече са в творчески контакт. Каква е била потребността на Й. Йовков да се запознае с изследването на българския учен? Книгата поставя проблеми на съжителстването между българи и румънци. По същото това време – 1927 г., за българската земя Добруджа въпросът има съдбовен характер. По силата на международни клаузи тя попада под румънско робство. За човека и писателя Й. Йовков в поробената земя са останали близки, ученици, колеги учители – негови "земляци". Той решава да потърси този път отговора и обяснението за историческата истина в научния труд на П. Мутафчиев. Ученият е бил обявен вече за млад професор през 1923 г. в Софийския университет. Той е историк-византолог, изследовател на източноевропейските народи.[4]
В своя труд "Българи и румъни в историята на дунавските земи" П. Мутафчиев повежда яростен спор с румънския историк Николае Йорга. Българският учен оборва теорията за ръководната роля на власите в живота на Балканските земи и по-специално на българските земи. Според него в теорията на Йорга са принизени историческите заслуги на тези народи. Той оспорва твърдението на своя опонент за това, че покръстването на българите е "търгашеска сделка". За румънския историк присъствието на влашко население в земите на българския народ е неоспорим факт. Неговото обяснение за завземането на Северна и Южна Добруджа от румънците се основава на необходимостта да притежават важните центрове, като големите български градове Русе и Варна. За чуждия учен Добруджа е “люлка” на вековна румънска култура, "огнище" на румънска държавност. Тези твърдения на Н. Йорга изцяло противостоят на истината за възникването, съществуването и развитието на тази българска земя в европейската история. В книгата си "Българи и румъни" проф. П. Мутафчиев защитава своята теза като ерудиран учен и достоен гражданин на родината. В неговата теория изконната българска земя Добруджа е отстоявана като неделимо цяло от държавата България.
Писателят търси да открие истината за трагичната съдба на неговата родна Добруджа. Прибягва до капацитетното изследване на П. Мутафчиев. То навярно допринася художествените търсения на белетриста да породят по-сетне и конкретни сюжети. Също както българският професор влиза в научен спор с румънския – Н. Йорга, така и героят на Йовков от разказа “Вълкадин говори с Бога” (1932 г.) повежда екзистенциален спор с трансцендентното. Посланието на писателя е за правото на свободно съществуване на човека в неговия дом, родина и свят.
31 март 1999 г.
[1] Мутафчиев, П. Българи и румъни в историята на дунавските земи. С., 1927. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 869.
[2] Казанджиев, Сп. Срещи и разговори с Йордан Йовков. С., 1980, с. 53.
[3] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., 1986, с. 97-299, 310-313.
[4] Енциклопедия “България”. Т. 4. С., 1984, с. 381.
