Пред словото на Йовков, наситило нашата литература с дълбоко проникновение в човешката душа, изпълнило художественото пространство с много красота и любов, се прекланят негови изследователи, почитатели и всеки един, който е вкусил от омайното биле на писателя. Сред тях е човек, който изразява своето отношение само с мълчание, само с един посвещенски жест. Той оставя редовете в исторически труд: "Сърдеченъ споменъ на г-нъ Йорданъ Йовковъ – нашиятъ най-голям писателъ, Великденски пости, 1935 година, Драгалевски манастир". Те са написани от човек на име Михаил Ковачев. Това той прави върху титулната страница на един особено ценен научен труд. Книгата е "История на българската държава през средните векове. От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018)", том 1, част 2. Тя излиза от печат през 1927 г. Неин автор е видният български историк, археолог и епиграф, оставил диря сред научните кръгове в цяла Европа – В. Златарски. Животът му завършва през март на 1935 г.[3] и само месец след това М. Ковачев изпраща професорския труд за спомен на Йовков.
Направеният жест носи в себе си определена християнска символика. От текста на посвещението се съди, че подаряването на книгата се обвързва с конкретна темпоралност. Това е времето на великденските пости. Според народния календар тези дни са за пречистване и възкръсване на природата, на тялото и душата, за опрощаване на греховете. Още от езичеството се вярва, че в този период се прогонват злите сили и се донася просветление в човешките души.
Би могло една идентична символика да се разкодира и в писателските послания на Й. Йовков от сборника му "Женско сърце". Книгата излиза от печат в края на месец февруари 1935 г. В нея са включени деветнадесет разказа, в които се интерпретират проблемите за благородството, за женската любов, за търсенето на единение с бога, за разплатата и греха. Сборникът се открива с образа на бездомника, “птичката божия” – Серафим. В него писателят влага идеята за човеколюбието, а цикълът с разказите приключва с драмата на "грешницата".
Такива въпроси не случайно дълбоко са вълнували Йовковия почитател М. Ковачев. Кратката биографична скица запознава с фигурата на човек, трайно свързан с християнската религия. Той работи в черковното ведомство като библиотекар на Синодалната библиотека и в Библиотеката на Духовната семинария. Става доброволен асистент по българска черковна история в Духовната академия. През 1939 г. посещава Света гора и работи с ръкописи и архиви на Зографския и Хилендарския манастир. След 1940 г. той започва да издава своите изследвания, посветени на манастири и духовни лица.[4] И след смъртта на писателя през 1937 г. М. Ковачев остава негов дълбок почитател. Утвърдил своето име като самобитен автор, той изпраща този път свое изследване до съпругата и дъщерята на белетриста. До този момент Ковачев е автор на други две книги: “Драгалевският манастир св. Богородица Витошка и неговите старини” 1940 г. и “Зограф. Изследвания и документи” ч. 1, 1942 г. Третото негово изследване е озаглавено "Българските ктитори в Света гора. Исторически очерк. Изследване и документи". Изданието излиза през 1943 г. Както и в първия случай, когато черковният библиотекар изпраща на Йовков книгата на видния професор по история В. Златарски през 1935 г., така и този път през 1943 г., като подарява своя труд на съпругата и дъщерята – Йовкови, той оставя и посвещение. То гласи: “За сърдеченъ споменъ на г-жа Деспина и на г-ца Елка Йорданъ Йовкови. Преданият Михаил Ковачев”. Дедикацията свидетелства за дълбока и трайна почит пред личността на големия български писател. Така както ктиторите са дарители за построяването на български духовни светилища, то за черковния историк М. Ковачев писателят Йовков е духовният дарител със своето слово при съграждането храма на човеколюбието.
април 1994 г.
[1]Златарски, В. История на българската държава през средните векове. От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018). Т. 1, Ч. 2. С., 1927. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 819.
[2]Ковачев, М. Българските ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 893.
[3]Енциклопедия “България”. Т. 2. С., 1981, с. 733.
[4] Устни сведения за М. Ковачев дава отец Стоян Димов от църква „Св. Вм. Георги” – Добрич, поради факта, че тази личност не е включена в енциклопедични справочници.
