Малко известна страница от биографията на двамата творци
В книгата на Спиридон Казанджиев “Срещи и разговори с Йордан Йовков” е документиран интересен диалог между писателя и художника Борис Денев. Поводът е съобщение в пресата за проведен конгрес на Българския учителски съюз. Срещата става на 22 юли 1930 г.[1] Възниква въпросът за присъствието на художника Борис Денев в творческото битието на писателя.
Известен е фактът, че Йовков трудно допуска до себе си малко познати лица. В кафенето предпочита да се уедини със своите размисли върху герои и бъдещи планове за произведения. Един от малцината, с които писателят общува е живописецът, военният художник от 1914 до 1935 г., след което продължава като пейзажист, създателят на множество рисунки и скици – Б. Денев.[2]
Белетристът тръгва по бойните полета през септември на 1912 г., като взема участие в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. За периода от 1912 до 1917 г. написва цикъл от разкази, който излиза като самостоятелна първа негова книга през 1917 г. В нея той пресъздава по художествен път психологията на човека във време на война и най-вече състоянието на обикновения редови войник, обзет от носталгия по родния дом и земя.
Ярко и завинаги запечатват с молив и четка военните събития от Балканската война и българските художници. Генералният щаб на армията изпраща едни от тях към щабовете и полковете. На Добруджанския фронт се озовават художниците Георги Мишев, Никола Кожухаров, Александър Мутафов, Никола Танев, Никола Ганушев, Димитър Гюдженов и много други. Сред тях е и Борис Денев.
При обявяването на войната той заминава веднага на фронта. Това го избавя от досадното задължение да рисува по поръчка от началството картини, парадни сцени и официални портрети. На фронта, рамо до рамо с войниците, в най-предните редици на бойното поле художникът намира своите сюжети. На неговите платна остават боевете при Тутракан и Добрич в големите композиции “Боят при Тутракан” (1916 г.) и “Затишие пред буря” (1919 г.). Днес те се съхраняват във Военно-исторически музей – София.[3]
Добричката художествена галерия притежава пет творби на Б. Денев от този цикъл. Това са картините: “Изнасяне оръдията при Тутракан”, “Ропотът на конете против войната” (1916 г.), “Отстъплението на румънската армия” (1916 г.), “Керван от коли из Добруджа” и графиката “Боят при с. Арабаджий из Добруджа”.
През 1916 г. Й. Йовков постъпва на работа във вестник “Военни известия”. Там му издават открит лист от Оперативния отдел при Щаба на действащата армия, с който на 14 ноември същата година се озовава на Добруджанския фронт.[4] Именно тук, сближени от едни и същи събития и теми – войната и живота на войника, тези двама творци се срещат. Тяхното приятелство остава задълго във времето. За това разказват две документални свидетелства. На 16 септември 1932 г. в Народния театър се провежда конференция за размяна на мисли върху генералната репетиция на постановката “Боряна”. Във фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич се съхранява стенографски запис[5] от събитието. В него се посочва театралният сезон, в който се играе втората Йовкова драма – 1932/1933 г. Срещата се открива от директора на Народния театър Константин Сагаев. Режисьор на постановката е Н. О. Масалитинов. Декорите за сцената са изработени по скици на художника Б. Денев. Спецификата на такава творческа работа предполага задълбочено познаване на авторовия текст и неговите внушения. Художникът вероятно приема задачата не само като професионално задължение, но и като ангажимент към старото си познанство с Йовков. Денев е предпочетен от Художествения съвет на театъра не и без настояването на самия писател.
Второто свидетелство за познанството на двамата творци е една картина. Тя носи заглавие "Къщата на сем. Йовкови, Добруджа" и е експонирана в дом-паметник "Йордан Йовков".[6] Там, до малката библиотечка, на която са наредени Сборниците с народните умотворения, наука и книжнина, подарени на писателя от Министерството на народното просвещение, до писалището и кушетката е окачена картина. Тя е дело на художника реставратор Йовка Юрукова и е изработена в ателието на Пловдивската метрополия. Картината е композиция от пейзаж на житна Добруджа, фигура на човек – бащата на писателя Стефан Йовков, а зад него - къщата на семейството в село Чифуткьой (дн. Йовково). Оригиналът е дело на Б. Денев и е притежание на внука на писателя.
При внимателното дешифриране на разговора между белетриста и художника в книгата на Сп. Казанджиев “Срещи и разговори с Йордан Йовков” се оформя един малко познат диалог. Те двамата коментират военни събития, моменти от дейността на Народния театър или се връщат към спомени от Добруджа. Тези нови свидетелства, открити във фонда и експозицията на дом-паметник “Йордан Йовков” в Добрич, обогатяват творческия диалог между двамата творци.
[1] Казанджиев, Сп. Срещи и разговори с Йордан Йовков. С., 1980, с. 18-20.
[2] Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в два тома. Т. 1. С., 1980, с. 226.
[3] Пак там.
[4] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., 1986, с. 170-172.
[5] Стенографски запис от конференция за размяна на мисли върху генералната репетиция на постановката “Боряна” в Народния театър от 16 септември 1932 г. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 1475.
[6] Картина “Къщата на сем. Йовкови, Добруджа”, автор Йовка Юрукова. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 49.
