След смъртта на бащата семейство Господинови изпада в дълбока скръб, покруса и тревога пред неизвестното. Съпругата Вяра Господинова остава сама с трите си деца – Александър, Мари–Терез и Мирослав. На траурното поклонение идват близки, изразяват своето съболезнование и си отиват. След време, когато посещенията почти секват, у дома пристига г-жа Деспина Колева–Йовкова. Годината е 1948. Загубила скъпия си съпруг, останала сама с дъщеря си Елка, тя пристига, за да изрази своите съболезнования. Вече живее почти единадесет години в самота, без до нея да е скъпият Йордан Йовков. Тя идва при В. Господинова, за да я утеши в най-тежкия за семейството час. Жестът остава незабравим за домакините. При посещението си Деспина носи семейната Библия. Никой до този момент не сторва това. Времето е смутно. В тогавашната ситуация почти не се издава и дори се забранява печатането на свещената книга.
Този ден Александър, Мари–Терез и Мирослав ще запомнят с това, че в дома им е дошла г-жа Йовкова с Библия в ръка. На прага тя застава с мисълта да надпише книгата като спомен за семейството. Помнят още нейното смущение и притеснение пред молбите на децата да им я надпише. Помнят и мъдрите й думи, че над кръста в Библията е светотатство обикновен човек да оставя своите редове и име. За Д. Йовкова това е свещена книга, от която всеки може да се учи на най-голямата мъдрост – човеколюбието.
Библията е издадена през 1925 година, с печат на редакция “Детско знание” и с надпис :“Дар и Благословение от Св. Синод на Българската Православна Църква”. Преводът на Библията започва през 1891 г. под патронажа на Св. Синод. Данните за свещената книга ми бяха предоставени от А. Господинов.
Този малко известен сюжет от биографията на Д. Йовкова със семейството на видния деец за освобождението на Добруджа – Печо Господинов представя съпругата на Йордан Йовков като деликатен и чувствителен човек. Нейното поведение се проявява не само в моменти на лично състрадание, известно като пословично при грижите за писателя. То разбираме се е наложило и в други моменти. Даряването на нещо така съкровено като домашната Библия в момент тежък и мъчителен за сем. Господинови в стремежа за надмогване на болката и мъката, представят Д. Колева като стоик в надмогването на страданието и човек на духовните устои.
[1] Син – Александър Господинов, преподавател по английски език към факултета по богословие на СУ “Климент Охридски” и дъщеря – Мари–Терез, художник, член на СБХ.
