Синът Александър и дъщерята Мари–Терез Господинови с особено преклонение пред паметта на семейство Йовкови споделиха своите впечатления от присъствието на Д. Йовкова в техния живот. При едно връщане във времето пред тях се изправя фигурата на жена с кротка осанка и черно палто. Ще го остави в коридора, а в стаята влиза като в едната си ръка неотменно ще носи маншон. При свалянето му момичето Мари–Терез завинаги запечатва в съзнанието си малката недоразвита ръка на г-жа Йовкова. Жената забелязва, че детето е смутено, уплашено и объркано. Тя побърза да скрие ръката отново в маншона. Днес вече Мари–Терез от дистанцията на опита и годините може да си обясни не само реакцията на Деспина, но и да осмисли страданието и болката, които неотменно са съпътствали живота на тази жена.
Александър и Мари–Терез винаги са се радвали на това, че майка им В. Господинова, останала сама след смъртта на бащата, ще има за свой събеседник и приятел Д. Йовкова. Тя нито веднъж не проявява към децата излишна глезеност, а напротив – респектира ги в рамките на вежливостта. Те усещат нейната наблюдателност и дискретни реакции. Пред В. Господинова и децата гостенката се представя със своята богата ерудиция в областта на френския език и култура. Съпругата на писателя, по думите на А. Господинов, е следила с интерес течението на вестник "Литр франсез". В него следи европейската културна хроника. По спомените на Господинов често двете жени разговарят за книги. Веднъж той става свидетел на техните размисли върху произведението на руския писател Михаил Шолохов "Разораната целина". Запомнил е особеният мажорен тон в гласа на Д. Йовкова. Нейните съмнения днес наистина могат да намерят своето оправдание в идеологическата съдба на тази книга. Домакините се впечатляват от това, че тя говори кратко и твърде малко. Мари–Терез описва нейния изключително скромен и строг тоалет, предимно в черно. Семейството помни как Д. Йовкова ще влезе кротко у дома със своеобразно достолепие, ще седне изискано, но в очите й ще се чете неизменната тъга. По устните й никога не виждат усмивка.
В дома на Печо и Вяра Господинови са гостували много хора на перото и изкуството. Тук често е отсядала и още една добруджанка – поетесата Дора Габе. Но сред всички тях по особен начин се откроява присъствието на Деспина Йовкова. Със своята фина чувствителност към болката на другия, европейско възпитание и образованост тя се откроява не само като грижовна съпруга и майка, но и личност, чието място в живота достойно я нарежда до голямата фигура на писателя Йордан Йовков.
