Енциклопедичната статия запознава с биографични и творчески данни за Й. Йовков. Писателят е представен като автор на къси разкази, романи и драми. Според американския славист името на твореца се свързва особено осезателно с добруджанската земя и с българското население там, поробено от Румъния. В текста са включени различни моменти и места от живота на писателя: с. Чифуткьой (дн. Йовково), неговия учителски път в Добруджа, следването в Софийския университет и работата му като чиновник в Българската легация в Букурещ. Споменава се за участието му във войните – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Отбелязана е дейността на Й. Йовков като военен кореспондент и автор на колекция от разкази на военна тематика. В. Пинто се спира на реалистичния рисунък на войната и галерията от образи, създадена от белетриста в сборника "Земляци". За слависта жертвоготовността в тези разкази писателят разкрива чрез естеството на патриотизма и смелостта на българина. Народопсихологическите моменти са уловени и в националното пробуждане на българите, разкрито в произведението "Старопланински легенди". Посочва се мистичната проблематика, представена в повестта "Жетварят". Впечатлява и голямата галерия от трагични женски образи, създадени от Йовков. Творчеството на писателя оформя една реалистична картина на селския живот, нарисувана с необикновена епическа дълбочина и човешко разбиране.

          Авторът на статията в "Нова католическа енциклопедия" В. Пинто с изготвената от него библиографска справка, се представя като един от познавачите на Йовковото творчество. Новото документално свидетелство маркира присъствието на българския белетрист и в други религиозни измерения – тези на католицизма. Така хоризонтът на писателя придобива и други изследователски измерения.

[1] Петър (Печо) Цанев Господинов е роден на 5 март 1902 г. в Добрич и умира на 6 май 1945 г. Редактор е на в. “Добруджа”. Изданието излиза в София като орган на Съюз “Добруджа” през 1928-1935 г. Печо Господинов се изявява като поет, автор на единадесет книги, отделни разкази, пътеписи и статии с обществено-политически характер. – Вж. Бешков, Л. Добруджанци в науката, изкуството и културата. Добрич, 1992, с. 179-182.

[2] Pinto, V. Ĭordan Ĭovkov. (ксерокопие) – New catholic encyclopedia. Washington. 1967, p. 606. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 3700.