Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2018 18:32 - Йовковият поетичен свят и творчеството на Хайнрих Хайне
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове:
0



 Във фонд Й. Йовков на Исторически музей – Добрич постъпи непознато досега за изследователите на писателя писмо.[1] То носи дата 20 октомври 1906 г. Времето се свързва с младежките години на Йовков, когато той учителства в добруджанското село Саръджа (дн. Росица). Писмото е изпратено по оригинала от с. Чифлик Мусу бей (дн. Долен извор). То запознава с малко известни факти около първите поетични опити на бъдещия писател.

Творческите стъпки на младия човек тръгват от едно от престижните за времето си илюстровани литературно-художествени сп. “Художник” (1905-1909). Появата на това периодично издание е явление в културния живот на страната. То се превръща в модерна трибуна за българските поети, писатели и художници при приобщаването им към европейските културни образци. На страниците на сп. “Художник” печатат утвърдени за времето си имена от българската литература като Иван Вазов, Елин Пелин, Кирил Христов и Александър Балабанов, а така също и представители на модерните течения като Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Георги Стаматов и др.[2] Йовков заявява своето поетическо присъствие в това издание през 1905 г. с две свои стихотворни работи. На следващата година той изпраща на списанието още осем поетични опита. С тези свои изяви получава надеждната оценка на неговите редактори – Павел Генадиев и Симеон Радев. Ласкави са отзивите и на духовния баща на изданието Константин Величков и на сътрудника му – военния историк Йордан Венедиков. За своите поетични изяви на страниците на сп. “Художник” младият Йовков сам прави критична оценка в писмото от 20 октомври 1906 г., като ги определя като “глупави стихове”. Тя остава да тегне до края на неговия живот. През 1932 г., когато подготвя пълното издание на съчиненията си, на въпроса всичко ли ще помести в тях, или някои от ранните неща ще отпаднат, Йовков отговаря: “Разбира се, в тая редица няма да влязат стиховете...Те не струват.”[3]

Малко известното писмо запознава с човека, който забелязва в поетичния натюрел на младия учител “някакво влияние на Хайне”.[4] Това е съученикът на Йовков от Първа мъжка гимназия в София Георги Соколов. От текста на писмото може да се съди, че тогава той е следвал право в Софийския университет. Любопитно ще бъде да се узнае каква е съдбата на този човек. След като завършва висшето си образование, Г. Соколов става секретар на Министерството на търговията и съдия от Върховния административен съд.[5] Младият Йовков е поласкан от оценката на своя приятел и с не скрит интерес търси прилика в своите първи стихове с тези на немския романтик. От направеното сравнение се разбира, че и двамата приятели добре познават Хайневата поезия, и то от по-ранни времена. С писмото те се връщат към ученическите години. Една биографична от пратка отнася към времето, когато сред техните учители е преподавателят по философия немският възпитаник, ученикът и последователят на Вилхелм Вунд, човекът с “хлътнали очи, бледо лице и разсеян поглед” – д-р Цветан Радославов.[6] Навярно това е личността, която среща двамата приятели с немския поет. Текстът на писмото потвърждава, че Йовков добре познава Хайневата поезия. Книгата на немския творец, утвърдила се като “евангелие на романтизма, на романтичната младеж по света” – “Книга на книгите”, се превръща в духовна потребност и за младия учител от Добруджа. Новата диря в биографичната скица на Йовков издава, че това ценно за него произведение е четено неведнъж. Този акт не е еднократен. Той чете книгата не само като ученик, студент в София, но и по време на неговото учителстване. И в поезията на Х. Хайне, и в тази на младия човек от добруджанското село Чифлик Мусубей се прокрадват настроения на тъга и веселие, младежко буйство и тиха печал. Такива е духовната нагласа на това поколение, приобщено към романтичните повеи на времето.

На страниците на писмото от 20 октомври 1906 г. младият Йовков изповядва пред своя приятел душевните страдания, които го сполитат след раздялата с гимназията. Гнети го скуката, уединението и сиромашията, в които се е наложило да живее и работи. Измъчва се от раздялата с приятели и съмишленици, липсва му младежкият безгрижен живот.

Новата документална находка представя бъдещия писател като запознат с един от големите европейски романтици – Х. Хайне. Тя открехва част от душевните нагласи на нежния лирик Йовков, но и не скрива неговата остра ирония към самия себе си и околния свят.

 

 


[1] Писмо на Йордан Йовков до Георги Соколов с дата 20.10.1906 г., Чифлик Мусубей, ксерокопие. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 1931.

[2] Речник на българската литература в три тома. Т. 3. С., 1982, с. 549-551.

[3] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., 1986, с. 105.

[4] Писмо на Йордан Йовков до Георги Соколов с дата 20.10.1906 г. – цит. в бележка 1.

[5] Василев, Гр. Бележки на деня. С., 1991, с. 250.

[6] Сарандев, Ив. Цит. съч., с. 29-30.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131837
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031