По-възрастните хора помнят още кой е Ловчо Стоянов, но нека и по-младите, идните научат. Това е колегата и близкият приятел на Й. Йовков от времето, когато бъдещият писател работи като учител и директор в прогимназията в с. Каралий (дн. с. Красен). Годините са 1907-1912 г. Пътят на Ловчо Стоянов като учител и педагог последва само най-малката му дъщеря. Нея я помнят учениците от Техникум по строителство и от училище "Н. Й. Вапцаров". Помнят я като "един всеотдаен учител, дал възпитание и знание" на много поколения хора.

          Изненадата ми беше голяма, когато Веселина Ловчева дойде още на другия ден в дом-паметник “Йордан Йовков”. Дойде с желание да ни сподели много от спомените си и за село Красен, и за баща си Ловчо Стоянов, и за писателя Й. Йовков. Разказът й продължи за малката Елка и за г-жа Деспина Йовкова. Спомените и парят, и топлят, и ако ги разгориш като изтляваща жарава, ще разпалят огъня за човека, хората и времето. Пред нас беше жена на осемдесет години, грижливо скътала пожълтелите страници на една съкровена изповед за дълбоката признателност на една ученичка пред своя учител. Сега вече Веселина Ловчева има двама внуци, а нейните ученици са бащи и дядовци. Времето неумолимо беше погълнало събития, човешки живот, но оставило безценни следи и спомени.