Примадоната на българския театър първа се разголва на сцената
Една от най-великите български актриси е пенсионирана на 48 години с мотива да се дава път на младите таланти.
Примадоната на българския театър Адриана Будевска е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Това става през януари 1921 година в Народния театър. Адриана играе Далила от едноименната драма на Владимир Мусаков. Будевска (1878-1955) е разсъблечена, но с мярка. Тя се появява на сцената със зашеметяващ прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. На главата си носи перлена диадема във вид на корона. Обеците є също са царствени. Но погледите на всички са вперени в ефирния костюм от две части. Раменете са едва покрити с криле от продълговати перли, а бюстието е истинско произведение на шивашкото изкуство гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан.
След премиерата авторът на пиесата Мусаков пише, че публиката е очарована и от външността на известната актриса. Тя прилича на 20-годишна девойка. Дълго не стихват аплодисментите, а сцената се обсипва с цветя. А всъщност жената, която прилича на момиче, е на 43 години. И никой от публиката не подозира, че тя е в дълбока депресия след смъртта на мъжа си Христо Ганчев. Той загива на фронта през Балканската война. Адриана и Христо се запознават през 1903 година. Тя току-що се е завърнала от Москва, където учи във Висшата театрална академия. По това време Христо вече играе в различни частни театрални трупи. Будевска е изключително красива и привлича мъжките погледи. Съвременниците є пишат в спомените си, че по майчина линия актрисата е взела кожата на баба си полугъркинята Янула, която имала черни очи и гъста черна коса. От рода на баща си Будевска наследила чертите на баба си Буда бяло лице и финна снага.Талантливият актьор Иван Попов представя актрисата на колегата си Христо. След месеци на бурни страсти двамата минават под венчилото. Съпрузите са много щастливи. Адриана е изключително грижовна. Бракът є с актьора Христо Ганчев е символ на уникално разбирателство между двама творци. Те заедно репетират новите си роли, а той е нейният най-строг критик. Мъжът є я кара, например, да повтаря с дни фразата: "Обичам те!", докато открие най-вярната интонация.
Всеотдайната съпруга не забелязва обожателите, които я преследват. Една година след сватбата им тя получава страстно обяснение от почитател. Трупата на Народния театър е в Битоля с "Дамата с камелиите". Адриана играе Маргарита Готие. Публиката не може да сдържи сълзите си, докато слуша репликите. След спектакъла на сцената излиза младеж и пада в краката на актрисата. Той прегръща нозете є и я заклева да му каже дали тя има враг. Момчето иска да го намери, където и да е на земното кълбо, и да го заколи. Адриана е дълбоко трогната от тази безпрецедентна жертвоготовност. Тя милва младежа и му казва: "Мили момко, ще ме направиш безкрайно по-щастлива, ако вместо да убиваш, извършиш едно добро дело. Пиши ми в София, като го сториш, и аз няма да те забравя никога!" След това актрисата му дава чантичката си за спомен, а младежът не иска да се отдели от нея. Съвременникът на Будевска Мусаков, разказва в мемоарни бележки, че веднъж в София, по време на антракт, актрисата е хваната за рамото от един млад и блед мъж. В ръката си той държал изключително красив малък пистолет, а на дървената му част била инкрустирана буквата "А". Охраната на театъра се нахвърлила върху него, но Будевска ги спряла. По-късно тя разказала пред присъстващите, че момъкът е от Битоля и иска да є подари за спомен пистолета.
Адриана и Христо имат три деца момиченце и двама сина. Дъщерята Галя умира само няколко месеца след раждането. По-големият син Гани, студент по химия, загива в Торино, Италия, при престрелка. Гани имал леви убеждения и бил следен от италианската полиция. Срещу по-малкия син на актрисата Вили, се води в София съдебен процес, тъй като нарушавал с левите си действия реда в държавата. Вили Ганчев успява да избяга в Буенос Айрес и там става пилот.
Адриана дръзва първа да се разголи на времето на сцената. В ежедневието обаче тя се облича скромно и достолепно.
Докато играе Далила, Адриана пише в дневника си: "Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, на сцената трябва да се претворявам в кокетки, или роли, които не отговарят на душевното ми състояние Далила, Галатея, баронесата от "Адам, Ева и змията" и др". Освен личната мъка Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Според нея я принуждават да играе чужди роли. Колеги и шефове не разбират мъката є, а недобронамерени критици отправят към творчеството є остри реплики. Но Адриана е силна жена. Тя не се поддава на тормоза и блестящо се справя с ролите на сцената. Все пак през 1926 година, когато е на 48 години и е в зрялата си сила, ръководството на театъра успява да я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Заедно с нея театъра напуска и друг колос на сцената Васил Кирков. Адриана е огорчена от жестокостта на тези, които е смятала за свои колеги. За четвърт век тя е направила над 100 роли. От дебютът є през 1886 г. с "Нора" на Ибсен до Рада от "Под игото", лейди Макбет и библейската Далила са минали 25 години, но зрителите помнят нейната игра и я боготворят. Наричат я кралицата на трагедиите, жената, която носи много красота и раздава таланта си на сцената. Въпреки обективната истина в театралните среди тръгва клюката, че примадоната на българския театър е уволнена, понеже страда от амнезия и забравя текстовете си. В този невероятно тежък момент Адриана е съвсем сама. Край вдовицата са само децата на брат є. Тя често бяга извън града, плаче с часове и прегръща земята. Не намира сили да преживее ада около себе си и през 1937 година отлита при сина си Вили в Аржентина. В далечната страна тя е заобиколена от обичта на внуците си и най-близките си. Актрисата не може да се зарадва напълно, тъй като сърцето є е свързано с България.
Актрисата със съпруга си Христо Ганчев през 1909 г.
В Родината тя се връща на 70 години по лична покана на Георги Димитров. Голяма майсторка на гласа, на чувството, Будевска е сравнявана навремето със Сара Бернар. Тя изиграва с лекота световноизвестни роли и получава в живота си най-важното истинската любов.
Раменете са едва покрити с криле от продълговати перли, а бюстието е истинско произведение на шивашкото изкуство - гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна тъкан.
След спектакъла на сцената излиза младеж и пада в краката на актрисата. Той прегръща нозете є и я заклева да му каже дали тя има враг. Момчето иска да го намери, където и да е на земното кълбо, и да го заколи.
Най-голямата наша изпълнителка на трагични роли остава вярна на съпруга си актьора Христо Ганчев
.
.
