Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2020 13:26 - Йордан Йовков – учител в Добруджа
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Село Красен посреща пътника с добруджанската си шир, погълнала митичния напев на житата и златистите багри на своите хлебородни полета. Сред пасторала на селската идилия се гуши малко спретнато училище. В него отдавна е стихнала детската глъчка, звънецът вече не отброява часовете за урок. Училището днес е замлъкнало, но е запазено за поколенията, които да помнят, че в него е работил бъдещият писател. Йордан Йовков.

          Годините са 1907 до началото на войните през 1912. В с. Каралий (дн. с. Красен) младият Йовков започва работа като учител в началните класове, а след създаването там и на прогимназия той става неин пръв директор.[1] Тогава засажда в двора на училището дърво. Днес като следа – реликва от неговия жест, е съхранен дънерът на Йовковия бряст. Една от стаите в училището приютява за живеене младия учител и по-късно директор. Тя е скромно уредена – легло и писалищна маса. На нея на 23 юли 1957 г. със съзнанието за обществена мисия – да се съхрани паметта за големия български писател, живял и събирал своите сюжети за бъдещи произведения в Добруджа, сяда най-близкият колега Ловчо Стоянов. Той е този, който ще сподели с възрожденски дух и мисия за следовничество: "Аз турям началото на тая паметна книга и нека тя пази на вечни времена и служи да се отбелязват спомени за Йовков."[2] В нея съкровени думи при посещението си оставят в училището дъщерята на твореца Елка Йовкова, неговата съпруга Деспина, колеги – учители, писатели, ученици. Времето неумолимо днес вече е заличило някои от редовете в тази "Памятна книга", но и досега тя гостоприемно подканва да се оставят мисли за творческите послания на Й. Йовков.

През 1906 г. младият учител от добруджанското село Каралий се подготвя за държавен изпит. Той трябва да придобие Свидетелство за учителска правоспособност. Към проблема Йовков се отнася сериозно и старателно. Чете списание "Училищен преглед". На 10 март 1907 г. той получава необходимото свидетелство под № 3709, подписано от министъра на народното просвещение Н. Апостолов и началника на отделението Л. Доросиев.[3]

          Сред учителите в Каралийското училище през 1907 г. се заражда идеята да се създаде там и прогимназия. Младият Йовков се превръща в един от двигателите за осъществяването на това начинание. Той съчинява изложенията до различните институции. За идеята са спечелени и привлечени общинският съвет и кметът. Издействан е заем за построяването на нова училищна сграда. Учителският колектив се заема да снабди с необходимите пособия, с комплект прибори за физикохимически кабинет, с картини по антропология, география и история. Прави се опит за придобиване дори на така необходимото нагледно пособие – човешки скелет, за да отговаря напълно на потребностите на своето време. А това е едва в началото на ХХ в.[4]

          В просторната учителска стая, на голяма дървена маса са подредени днес вече само като експонати стари учебници по българска литература, етика, вероучение. Всички те поизвехтели от времето, но не са изгубили своето образователно значение и културна стойност.

          Последната, трета стая на училището в село Каралий е класната стая. Тя е уредена с големи дървени чинове, на които в единия ъгъл е оставено място за мастилничка. На стените са окачени портретите на Йовковите ученици. В часовете той често ги подканял да запеят "Горда Стара планина" – химна на България.

          Днес Йовковото училище, както са го нарекли потомците, в село Красен тъне в забрава, а в "Памятната книга" от години никой не е оставял своя следа за поклон пред словото на големия български писател. Навярно е нужно да се възкресят отново духът и следите на младия учител Й. Йовков из Добруджа, където той е трупал случки и сюжети за своите бъдещи произведения. Пътуването до село Красен е пътуване към творческото начало на писателя.

 

 

8-14.10.1997 г.

 


[1] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., с. 82-85.

[2] Летописна книга за впечатления. Тя се съхранява в стаята, в която Йордан Йовков живее от 1907-1912 г. в с. Каралий (дн. с. Красен). Тази стая се намира в училището, в което бъдещият писател работи като учител и директор. Книгата е започната на 23 юли 1957 г. от колегата и приятеля на Йовков Ловчо Стоянов. Копие. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 3921.

[3] Сарандев, Ив. Цит. съч., с. 82.

[4] Пак там, с. 83.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131761
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031