Пристъпям прага, за да блъсна чело в голям каширан фотос, на който унило се люлеят житни класове. Човек потреперва пред сивотата, пред извехтелия вид на книгите, натрупали от самотност дебел слой прах. Някой трябвало да се погрижи за музейната сбирка, но така и не се решило точно кой. Слава богу, че поне Йовковото училище е запазено и вижда грижи. Старият бряст, посаден от ръката на самия бъдещ писател, днес е изсъхнал. Останал е единствено като мълчалив свидетел за времето, за живота на хората в селото, за учителя… Затаявам дъх преди да вляза в стаята, която е отредена в училището за Й. Йовков. Тук той работи като учител и директор цели пет години. Заставаш на прага и оставаш поне няколко минути, за да помълчиш…
В книгата за впечатления отдавна са изчезнали следите за поклон пред словото на писателя. Останали са само пожълтелите вече полета. Много нещо времето е заличило. Трудно се разчитат почерците на съпругата Деспина Колева и дъщерята Елка Йовкова. Книгата е започната през 1957 г. от най-близкия колега на бъдещия писател – Ловчо Стоянов.
В учителската стая днес са изложени учебници – по етика, по литература, по пеене, по вероучение…Всичките – поизвехтели, натрупали прах, но неизгубили стойността си на свидетели на Йовковото учителско време.
Какво е селото без поп, без даскал и без кръчма – гласи една народна поговорка. Сега църквата "Св. Николай" в Красен е затворена – няма празник, няма умряло. В нея, според текста на Йовковата повест "Жетварят", един от героите открадва икона.
Затворена е и Филиповата кръчма, в която е стоял и слушал различните човешки истории на селото младият даскал. След време те ще му послужат за творчески замисли и сюжети.
Даскалото днес е превърнато в музей, до него е построено ново – светло, просторно, на няколко етажа. При влизането те посреща барелефът на писателя, изработен от скулптора Асен Попов. До него, на голямо табло са наредени снимки на учители още от Йовковото време.
За какво пишеш? – питат децата. Свикнали веднъж поне в годината да им дойде гост – те си знаят, че ще е някой журналист. Ще дойде, ще ги поразпита, ще си запише нещо в бележника и ще им обещае, че ще докладва, където трябва. Да, но от това на децата по-леко не им става. Те сега са останали в училището само петдесет и седем. Оредяват! Кой след тях ще научава за човека, учителя и писателя Йордан Йовков? Заръчвам им да рисуват по неговите разкази с обещанието да направим изложба. И за кого – шушукат си по-големите след като в селото е вече почти безлюдно. А най-мъничката ученичка категорично тръсва главица: "Обещавам да нарисувам бялата лястовица".
