Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2019 17:48 - Йовков и неговите съвременници
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Под този надслов в навечерието на Деня на славянската писменост, просвета и култура 24 май през 1995 г. бе уредена изложба на книги с автографи от личната библиотека на писателя Йордан Йовков. Това е съвместна инициатива на къща музей с Дом-паметник "Й. Йовков" в Добрич и Народна библиотека "Пенчо Славейков" – Варна. Показани бяха книги с автографи и посвещения на белетриста от български писатели, професори по българска литература, литературни изследователи, критици, професори по българска история и дейци на библиотечното дело. Представените издания са от основен фонд “Й. Йовков” на Исторически музей – Добрич. Книгите със своите посвещения и послания до писателя очертаха неговите творчески, интелектуални и приятелски контакти с радетели на българската книжовност и духовен просперитет на българския народ.

          Първата група от книги включва имената и произведенията на различни творци на словото. Техните автографи са директно адресирани до Й. Йовков, без да носят конкретни текстови послания. Това може да се приеме за някаква психологическа нагласа. В тази група се включва писателят Елин Пелин със своята книга "Аз, ти, той – мили родни картинки" (1936 г.)[1]. Известен е спорът между него и Йовков за плагиатство на образи и сюжети при драмата "Боряна" и повестта "Гераците". Навярно времето е изгладило отношенията и Пелинко, както го е наричал неговият съперник по перо, е решил да прости, но по твърде оскъден начин. До писателя със свои книги, но отново само с автографи, оставят литературните критици Георги Цанев и Георги Константинов. Първият се представя с дебютната си книга "Писатели и творчество" (1932 г.)[2], а вторият с изследването си "Любен Каравелов – живот, творчество, идеи" (1936 г.)[3]. Навярно тук познанството е в самото си начало и респектът пред фигурата на писателя е все още силно осезаем.

В личната библиотека на белетриста през 1933 г. се съхранява новоизлезлият научен труд на проф. Боян Пенев – "История на новата българска литература", том трети.[4] Той е подарен от името на неговата съпруга – поетесата Дора Габе. Книгата е с посвещение на семейство Йовкови. Жестът издава приятелските чувства и уважение, които поетесата споделя пред фигурата на големия писател и неговата спътница в живота Деспина Колева. А те двете се родеят като дъщери на Добруджа.

Сред приятели и колеги, в задушевната обстановка на софийските кафенета Й. Йовков неведнъж споделя сюжетите на своите бъдещи произведения. Някои от тях не осъществява поради ранната си кончина. Такива са замислените исторически романи за Добруджа и царуването на Иван Асен ІІ.

Една от книгите е с автограф от дългогодишния секретар на Народния музей, виден нумизмат, член на различни европейски академични дружества Никола Мушмов. Тя е твърде ранно издание за творческите замисли на Й. Йовков. Годината е 1912. Бъдещият писател е едва учител в Добруджа. Книгата носи заглавието "Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе"[5] и е ориентиран към един от по-късните исторически сюжети на белетриста. Другият научен труд е на професора по българска история и византология, изследователя на източноевропейските народи Петър Мутафчиев. Книгата, която той подарява с автограф на Й. Йовков, е "Българи и румъни в историята на дунавските земи".[6] Това става през 1927 г. Третата книга е на библиотекаря на Синода и на Духовната семинария Михаил Ковачев. Тя е озаглавена "Българските ктитори в Света гора" и излиза през 1943 г.[7]

Свои книги с автографи и посвещения оставят писателите Константин Константинов – "Седем часът заранта" (1940 г.)[8], "Нашата земя хубава" (1940 г.)[9], Димитър Шишманов – Пламъчета над делника" (1942 г.)[10]и Михаил Кремен – "Брегалница" (1946 г.)[11].

Сред хората, които подаряват своите произведения на семейството на писателя, са и литературни критици. Това са едни от първите изследователите на Йовковото творчество. Техните имена са проф. Спиридон Казанджиев – "Пред извора на живота" (1937 г.)[12], Георги Цанев – "Идеи и образи" (1944 г.)[13] и Петър Динеков (1937 г.)[14].

Къща музей с дом-паметник "Й. Йовков" предостави за изложбата и книги с автографи, посветени на писателя след неговата смърт. Те са били съхранявани от неговата съпруга Деспина и дъщеря Елка. Те са своеобразни духовни вричания в посланията на твореца.

Изложбата "Йовков и съвременниците му" беше обогатена с материали за писателя, които се съхраняват в Народна библиотека "Пенчо Славейков" – Варна. Това са литературнокритически статии върху произведения на белетриста, поместени в сп. "Златорог" и откъси от книгата на неговата съпруга Деспина "Йордан Йовков – спомени, записки, писма". Експонираните издания с автографи и послания до Й. Йовков оформят неговите лични и творчески контакти. Те разкриват фигурата на уважаван и почитан писател, който ги пленява не толкова със своята индивидуалност, отколкото с дълбоките си художествени прозрения.

 


[1] Пелин, Е. Аз, ти, той – мили родни картинки. С., 1936. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 853.

[2] Цанев, Г. Писатели и творчество. С., 1932. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 856.

[3] Константинов, Г. Любен Каравелов – живот, творчество, идеи 1837-1937. С., 1936. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 857.

[4] Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 3. С., 1933. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 864.

[5] Мушмов, Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. С., 1912. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 823.

[6] Мутафчиев, П. Българи и румъни в историята на дунавските земи. С., 1927. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 869.

[7] Ковачев, М. Българските ктитори в Света гора. С., 1943. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 863.

[8] Константинов, К. Седем часът сутринта. С., 1940. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 877.

[9] Константинов, К. Нашата земя хубава. С., 1940. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 878.

[10] Шишманов, Д. Пламъчета над делника. С., 1942. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 882.

[11] Кремен, М. Брегалница. С., 1946. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 880.

[12] Казанджиев, Сп. Пред извора на живота. С., 1937. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 862.

[13] Цанев, Г. Идеи и образи. С., 1944. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 879.

[14] Динеков, П. Литературни легенди. С., 1937. – Основен фонд "Йордан Йовков" на Исторически музей – Добрич – инв. № 858.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131697
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031