Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2019 19:56 - Свещица за Йовковите послания
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Запали я пред добричките зрители другоземец, дошъл през няколко земи в нашата – добруджанската: това стори Театърът на бесарабските българи от гр. Тараклия, Молдова. Гостува на добричката сцена с мисията да се поклони пред безграничните духовни послания на “певеца на Добруджа” – Йордан Йовков. Границите между държавите се разтвориха за творчеството на българския писател. Бесарабските актьори и добричките им зрители заедно поеха трудния път към проникването в сърцевината на “греха”, за да го припознаят в сценичната версия на Йовковата драма “Боряна”. Тя е дело на сливенския режисьор Петко Апостолов.

Грехът, оказва се, е не само приоритет на съвремието, а е вълнувал и предците ни. Но днес неговият образ придобива страховита многоликост. Грехът е разноезичен, безграничен: грях – бащин, грях – синовен, от душевна бедност и така почти толкова, колкото са десетте божи заповеди. Но той намира почва и покълва в театралната магия на актьорите от Тараклия. Със своя спектакъл те запалват свещица пред нашата българска класическа литература, пред чудодейното слово, пред Йовковите образи от драмата “Боряна”.

В тази сценична версия грехът и парите се превръщат в декор от нашето преходно съвремие. На сцената са другоземци, приели ролята на посланици, които да разкажат на нас – българите, за съхранените ни духовни ценности като красота, трудолюбие и мъдрост. Тяхната естествена и неподправена от драматургични канони игра предизвиква у публиката така забравените, но пречистващи сълзи. Те бяха посветени на почти липсващата вече “добра дума”, на звучната българска реч, за което ни напомниха хората от “отвъд границата”.

Ролите изпълниха артисти на възраст от 17 до 50 години – почти четвърт човешки живот. Тези времеви граници са несъизмерими с вечните Йовкови послания. Чуждоземните театрали споделиха за своята добричка публика на български език: Иван Боримечков в ролята на (Златил) – “За 20 години това е една от любимите ми роли”, Ана Шаган – (Боряна) – “Искам цял живот да играя Боряна”, Васил Паничерски – (Павел) – “Видях истинския и красив живот на България”, така по сценария до края – все така добри думи за твореца Йордан Йовков и нашата родина.[1] Така от постановката по тази режисьорска версия, с това музикално оформление, с тези актьори, ти, драги добрички зрителю, съгради духовен мост със своите събратя по род и вяра – бесарабските българи от Молдова, и заедно с тях оставаш в света на Йовковите послания.

 


[1] Театрален афиш на спектакъла “Грехът” по драмата на Йордан Йовков Боряна от Театър на бесарабските българи – гр. Тараклия, Молдова. Режисьор – Петко Апостолов, 28 юни 2001 г., Добрич. Афишът е придружен с автографи на актьорите, взети специално след представлението от специалист на музея. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 4718.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131785
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031