Грехът, оказва се, е не само приоритет на съвремието, а е вълнувал и предците ни. Но днес неговият образ придобива страховита многоликост. Грехът е разноезичен, безграничен: грях – бащин, грях – синовен, от душевна бедност и така почти толкова, колкото са десетте божи заповеди. Но той намира почва и покълва в театралната магия на актьорите от Тараклия. Със своя спектакъл те запалват свещица пред нашата българска класическа литература, пред чудодейното слово, пред Йовковите образи от драмата “Боряна”.
В тази сценична версия грехът и парите се превръщат в декор от нашето преходно съвремие. На сцената са другоземци, приели ролята на посланици, които да разкажат на нас – българите, за съхранените ни духовни ценности като красота, трудолюбие и мъдрост. Тяхната естествена и неподправена от драматургични канони игра предизвиква у публиката така забравените, но пречистващи сълзи. Те бяха посветени на почти липсващата вече “добра дума”, на звучната българска реч, за което ни напомниха хората от “отвъд границата”.
Ролите изпълниха артисти на възраст от 17 до 50 години – почти четвърт човешки живот. Тези времеви граници са несъизмерими с вечните Йовкови послания. Чуждоземните театрали споделиха за своята добричка публика на български език: Иван Боримечков в ролята на (Златил) – “За 20 години това е една от любимите ми роли”, Ана Шаган – (Боряна) – “Искам цял живот да играя Боряна”, Васил Паничерски – (Павел) – “Видях истинския и красив живот на България”, така по сценария до края – все така добри думи за твореца Йордан Йовков и нашата родина.[1] Така от постановката по тази режисьорска версия, с това музикално оформление, с тези актьори, ти, драги добрички зрителю, съгради духовен мост със своите събратя по род и вяра – бесарабските българи от Молдова, и заедно с тях оставаш в света на Йовковите послания.
[1] Театрален афиш на спектакъла “Грехът” по драмата на Йордан Йовков “Боряна” от Театър на бесарабските българи – гр. Тараклия, Молдова. Режисьор – Петко Апостолов, 28 юни 2001 г., Добрич. Афишът е придружен с автографи на актьорите, взети специално след представлението от специалист на музея. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 4718.