Тогавашният печат веднага реагира на своите страници със съобщения, отзиви и критики за това културно събитие. Още през месец февруари на 1929 г. Димитър Бабев във в. "Демократически сговор"[2] излиза с отзив за майсторство на Й. Йовков като драматург. Следват още шест рецензии. Появява се съобщение, че драмата се поставя на сцената на възстановения Народен театър с режисьор Н. О. Масалитинов. В спектаклите участват изявените български артисти Кръстьо Сарафов, Иван Димов, Георги Стаматов, Петя Герганова, Константин Кисимов. Във в. “Лъч” е поместена отрицателна рецензия на автор с псевдоним “Дилетант”[3]. Следва и друга такава във в. "Заря", този път на Виолино Примо[4]. Това не възпира продължаващия патос.

Във в. "Литературен глас" Атанас Георгиев[5] представя своето мнение и оценка за драмата и за играта на артистите. Ана Каменова във в. "Свободна реч"[6] пише театрална рецензия за пиесата и за сценичното майсторство на актьорите. Появява се въпросът, поставен от Константин Сагаев от трибуната на в. "Пладне" – "Защо "Албена" не е драма"[7]. Споровете за жанровата специфика на Йовковото произведение за 1929 г. приключват с рецензия на писателя Димитър Талев. Той го определя като "важен етап към една напълно завършена национална драма"[8]. Вниманието на критиката се насочва и към режисурата на постановката.

[1] Йовков, Й. Албена. – Златорог, IХ, кн. 7, 8, 9-10, 1928. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 691.

[2] Био-библиографски указател “Йордан Йовков 1880-1937”. С., 1980, с. 70.

[3] Пак там.

[4] Пак там.

[5] Георгиев, Ат. Народен театър – Албена. – Литературен глас, бр. 29, 31.03.1929, с. 1. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 193.

[6] Био-библиографски указател…, с. 71.

[7] Пак там. с. 72.

[8] Пак там.