Базирайки се на осем литературно-документални находки (4 пощенски карти, 2 илюстративни пощенски картички и 2 писма), изследователката вмъква нови смислови нюанси в биографичния разказ за твореца Йовков, чиято писателска чувствителност е видяна през призмата на културните маршрути на духовността в гео-историческия ландшафт на топографската проекция, топонимичната конкретика, хронологическия фрагмент, портретната живопис, езиковата символика и диалоговата комуникативност. На фона на тази релефна културно-обществена картина е уловен търсещият неспокоен взор на младия човек, който дори и от „безпределната добруджанска равнина“, продължава да следи литературно-историческия живот в стремежите си да поддържа будна съвестта си.
Още с уводните думи авторката очертава епистоларния кръг от Йовковите приятели: съученици (Григор Василев, Евстати Ив. Гешов, Никола Г. Панов), литературни критици и историци (Владимир Василев, Боян Пенев, Спиридон Казанджиев), писатели и дипломати (Николай Лилиев, Димитър Шишманов), съселяни (Данаил Константинов) и др. Вмъкването на любопитна информация за историята на Първа софийска държавна гимназия обогатява представата ни за възпитаниците на този Храм на познанието, които много често „стават именити поети и писатели, като Пенчо Славейков, Тодор Влайков, Кръстю Кръстев, Кирил Христов, Елин Пелин, Ст. Л. Костов, Александър Балабанов, Димчо Дебелянов“.
Кореспонденцията е интерпретирана през архивната траектория на описанието, пояснението и допълнението на малко познати данни, очертавайки един кратък времеви отрязък от 1901 г. до 1906 г., топографски „вместен“ между добруджанското село Чифуткьой „по оста: Княжево – Карнобат“ и Чифлик Мусубей. Следвайки хронологията, Маринела Паскалева прави задълбочен анализ на всяка една от епистоларните находки, като допълва тематично с любопитни сведения фактологичния регистър на Йовковата животопис.
Интерес привличат справките на авторката за оформлението и употребата на пощенската карта като документ; сведенията за село Чифуткьой с неговата предистория, поминък и население, където се намира и къщата на семейство Йовкови; проследяването на „кариерното развитие“ на двамата „събеседници“ чрез пощенските клейма, както и интерпретативният прочит на езиковедската символика. „Учителят от Добруджа комуникира със своя познат по един интересен начин. Избира за диалог езика, признат от европейската цивилизация за белег на висша грамотност и духовен аристократизъм.“ Потвърждение на тези думи е ръкописният подпис на писателя на латиница в една от пощенските карти, „предназначен за „студент по право в София“, който е високо образован, зачетен и истински авторитет“ за младия добруджански педагог.
Със своя задълбочен прочит на кореспонденцията между двамата съкласници М. Паскалева запълва и други любопитни моменти от биографията на Йовков: любовта към историята и историческата литература (Цезар, Салустий, Ливий и Тацит, Плиний Млади, Херодот, Тукидит); усърдието към изучаването на чужди езици (френски, руски, румънски, турски и латински); способността да рисува малки наброски, драски или шарки с молив. Допълвайки фактологично всяко от уменията и предпочитанията на писателя, разкодирани при тълкуванието на епистоларната символика и съдържание, авторката обобщава, че творческият импулс на скицирането с молив на различни човешки фигури е начин белетристът да оживи художествения портрет с физиономичния релеф на персонажната душевност.
От изследователското око не е убягнало и дебютното стихотворение на Йовков, което хронологично се вписва във времевия отрязък на разглежданата кореспонденция. Във в. „Съзнание“ от 26 октомври 1902 г. се появява стихотворението „Под тежкия кръст“, което битува в литературноисторическото пространство като момент от биографията на бъдещия класик. Новият прочит обаче показва, че „осветените дворове“ на европейския индивидуализъм от началото на 20. век не остават „заключени“ за емоционалната, философската и психологическата нагласа на 22-годишния Йовков.
Позовавайки се на датиравките на пощенските карти, Маринела Паскалева всячески прави хронологични паралели и търси аргументи в спомените на Йовкови колеги и приятели или в други литературнокритически текстове, за да оцелости с идейните послания на епистоларните фрагменти биографията на твореца. Това е причината в анализационното наблюдение на авторката да бъде отредено място и на повратната 1904 г., когато умира бащата на писателя и Йовковата „мечта, амбиции и желания да последва своя съкласник Г. Соколов по пътя на студент по право, не се осъществява“.
Непознатата кореспонденция между двамата съученици илюстрира психологическия релеф и мирогледния портрет на учителя от Добруджа, който собственоръчно с почерка на радикалдемократ, полиглот, провинциалист, подпоручик, „рисувач“, стихоплетец, почитател на поезията на Хайне, поклонник на женската красота списва по един неподправен начин биографията на творческите си прозрения.
Името на класика на българската литература Йордан Йовков е осенено с ореола на канона на оцелостения творчески и жизнен профил, който във времето се напластява повече художествено, отколкото документално. Някак си недостатъчно проучен остава „предписателският му период“ с кодовите наративи на писателската личност и въжделения. Ето защо изследователските дирения на Маринела Паскалева внасят светлина в този слабопроучен период от живота на белетриста и обясняват съществени типолого-характерологически моменти от най-ранния му творчески път.
За нас монографията „Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция“ е особено значима с документалната си прецизност при разгръщане на анализа и своята архивна авторитетност в приложените материали, което я превръща в безценен библиографски указател за специалистите йовковеди.
