През 2000 г. излезе от печат книгата “Един живот в писма”, която запознава с част от архива на видния български общественик и политик Григор Василев (1883 – 1942). Тя е включена в поредицата “Българска памет” на ИК “Синева” – София.[1] Предговорът, съставителството и бележките са дело на Цочо Билярски. Изследваните писма се съхраняват в Централен държавен архив – София. Книгата включва кореспонденцията на 106 български и чуждестранни държавници, политици, военни, учени и дейци на културата и изкуството с Гр. Василев. Изданието представя времето от 10-е до 40-е години на ХХ в.
Изследваната личност е виден адвокат, общественик и журналист. Гр. Василев започва своята политическа кариера като широк социалист, след което става член на Демократическата партия, а след Деветоюнския преврат се включва в Демократическия сговор. В кабинета е на Андрей Ляпчев като министър на земеделието от май 1930 до юни на 1931 г. Става народен представител и един от лидерите на демократическата опозиция. Гр. Василев е инициатор и издател на сп. “Народ и армия” (1913 – 1914). Това е издание, което е с претенциите да бъде архив на войната. Противник на всякаква диктатура и политическа демагогия, Василев се изявява единствено и само като родолюбив българин. Със своята разностранна дейност той се утвърждава като политик от европейски тип, почитател на западноевропейската демокрация, радетел България да се нареди сред другите европейски държави.
Гр. Василев е съученик и близък приятел на големия български писател Йордан Йовков. И двамата учат в Първа мъжка гимназия в София, където през 1900 г. получават своите свидетелства за зрелост.[2] В книгата “Един живот в писма” близката дружба между двамата съученици се представя чрез шест Йовкови писма. Годините са от 1915 до 1926 г. Първите две включват времето от 1915 и 1916 г. Те са изпратени от гр. Ксанти и документират участието на писателя в Първата световна война. Писмата издават неговото отношението към военните кореспонденции. Те за белетриста са художествено-документални произведения, които представят величието и грандиозността на събитията. Следва писмо от Добрич. То е с година 1918. В него Йовков споделя надеждите си да се устрои на работа след приключването на войната. Пред писателя са важни житейски събития. Той свързва живота си с девойката от Добрич – Деспина Колева. Писмото на Йовков от Варна свидетелства за окупирането на Добрич от румънските войски през 1919 г. При тези обстоятелства той е принуден да напусне добруджанския град.
Следват две писма от Букурещ с години 1923 и 1926, където писателят е назначен на работа в българската легация за редовен сътрудник по печата. Оценка на близкото приятелство между Гр. Василев и Й. Йовков в книгата прави друг един виден българин. Това е Данаил Крапчев, едно от големите имена в историята на българската журналистика. Книгата документира неговата гледна точка за преклонението на Василев пред личността на писателя. Според Крапчев именно Гр. Василев е този, който пръв открива “извънредните дарби” на белетриста и го посочва на читателската публика.
Следващ момент в изданието, който свидетелства за съхранената памет за българския писател, са писмата на добруджанския художник Христо Каварналиев[3]. В тях той приветства Гр. Василев за усилията, които полага за издигане името на Йовков като фигура в българската литература. Художникът споделя моменти от горестната съдба, която съпътства живота на добруджанския учител. Според него без помощта на Василев Йовков щял да остане само един дребен чиновник във Варна. Каварналиев разказва за тъжни моменти от скромния бит и живот на писателя. Той споделя, че Йовков е роден само за Добруджа, защото чувства полето, земята и чернозема така, както руския поет Сергей Есенин. Като живописец Хр. Каварналиев умело улавя контурите на Йовковия психологически портрет. За него писателят е надарен с богата душевност и ранима чувствителност.
Един любопитен документ в книгата представа писмо от царската канцелария. Благодари се от името на царската фамилия за предоставената й възможност да се запознае с изданието на Григор Василев – “Йордан Йовков. Спомени и писма”, което излиза през 1940 г. Така фигурата на българския писател става позната на монархическите кръгове.
Като приложение към сборника с писма до Гр. Василев за първи път се публикува и неговият “Албум с автографи и портрети”. Той носи дата 12.02.1916 г. Тук читателят се среща с портретите и оригиналите на произведенията на значими автори от българската литература. Сред тях се откроява името на младата тогава поетеса от Добруджа Дора Габе. Гр. Василев като един от ревностните почитатели на българската култура нарежда и нейното име в плеядата от “строители” на българската словесност.
Книгата “Един живот в писма” е своеобразен прочит на съвременната българска история в документи. Той се прави от Гр. Василев – видна политическа и културна фигура в периода на 10-е и 40-е години на ХХ в. Значително място на страниците на изданието се отделя на трагичната съдба на Добруджа във времето 1919-1940 г. Подборът при прочита на писмата може да представи тази изстрадала българска земя и като люлка на вдъхновените певци на словото – Йордан Йовков и Дора Габе.
[1] Василев, Гр. Един живот в писма. С., 2000. – Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 4586.
[2] Василев, Гр. Бележки на деня. С., 1991, с. 247-251.
[3] Каварналиев, Хр. – Вж: Каталог. Художествена галерия – Добрич, Варна, 1998,с.108.