Съобщението променя живота в града. Хората бързат да изразят скръбта си и да спомнят за своя добруджански писател. Колегите на Й. Йовков – учителите от Добруджа, учениците и гражданите се стичат в редакцията на местния вестник "Добруджански глас", превърнал се за страдащият под румънско робство край в твърдина на българския език, култура и дух. В същото време тази българска земя живее под бремето на окупация по клаузите на Ньойски мирен договор. На страниците на вестника се поместват спомени, статии и изследвания за писателя. Посвещава се специален брой за Й. Йовков. Той е с номер 309 от 5 ноември 1937 г. Уводната му статия е със заглавие "Скръбта на Добруджа".[2] Следва материалът "Един спомен за Йордан Йовков". Той е написан от колегата и учителя от с. Каралий (дн. Красен) – Ловчо Стоянов. В материала той се връща към спомени: "Бяхме колеги, учителствувахме в родното ми село Каралий. Идеализирахме тогава ние, млади учители и мъчехме се да творим, да създаваме нещо. Той, млад, енергичен, весел, закачлив, беше умът, творецът между нас, а ние другите развивахме, прилагахме плановете ."[3] В спомена се разказва за труда на учителите от добруджанското село Каралий, който те ентусиазирано полагат за построяването на нова училищна сграда и уреждането на прогимназия. Като основна заслуга за това се отдава на младия учител Й. Йовков.

Специалният брой на вестника помества материали за превежданите произведения на писателя на румънски език. Съобщава се за положителни отзиви на румънски литературни критици върху творчеството на българския автор.[4] Изданието публикува изключително нежния и изпълнен с надежда в доброто разказ на белетриста "Нова пролет".[5]

В следващите броеве под номера 312, 313, 315 на вестника от месец ноември на 1937 г. се открива рубрика "Моите спомени за Йордан Йовков". Тя се води отново от неговия близък приятел и колега от учителските години в Добруджа Л. Стоянов. В тях той споделя за някои значими моменти от съвместния им живот в с. Каралий: "Една лудост ни беше обзела по това време да уреждаме театрални представления. Йордан – ако и неохотно – все вземаше участие. Имахме цял комплект декори, изработени от платно от един стар иконописец – дядо Наум, после описан в един от разказите на Йовков…Зимният сезон не минаваше без театър. Колкото и малки да бяха класните стаи – те се превръщаха в приют на дейност и наслада, а където училището беше съвсем неудобно – там оборът (дама) на някой заможен селянин ни ставаше театрален салон."[6]

          Четиридесетият ден от смъртта на писателя отново се превръща в повод за спомени за учителя, колегата и приятеля Й. Йовков. Тогава добруджанци ще го сравнят със "сеяч в нива, що само избрани сеят", а творчеството му с "хамбар, пълен с недосято" – алюзии за недописаните произведения. И журналистът продължава: "Той харчеше, той се изтощаваше за туй, което ни даваше, а за себе си, за близките си, не смогваше да добие нищо…Ето защо, ние сме много длъжни, ние не можем се изплати Йовкову."[7]

          При тъжната новина в редакцията на в. "Добруджански глас" пристигат селяни от Каралий, селото, в което бъдещият писател е учил техните деца. Те идват, за да изразят скръбта си по човека и писателя. В броя от 26 ноември 1937 г. е публикувана кратка импресия за железопътната спирка "Йовково", която се намира между Гебедже и Девня. Със средствата на метафоричното словото това място се описва като самотно в добруджанската равнина, какъвто е бил животът и психологическата нагласа на нейния разказвач – "повече саминък и винаги замислен".[8] Следват редове от есето на отговорния редактор на вестника Яни х. Янев Калиакренски: "Ако не беше Йовков, навярно Добруджа и добруджанци щяха да останат в ледената самота на неизвестността…Йовков проникна в душевните глъбини на всяко добруджанско сърце и със замаха на голям художник създаде ценни образци, които правят чест не само на българската литература."[9] Вестникът съобщава, че в траурните дни в българското училище в Букурещ се окачва рисуван портрет на Йовков от неизвестен художник.[10] Жестът припомня за това място в румънската столица, като за място, в което преминава един труден битов, но творчески – пълноценен период от живота на семейство Йовкови. Годините са 1920–1927. Независимо от това че, Добруджа по това време е анексирана от румънската държава, вестникът съобщава за инициативи, които стават в нейната столица и се свързват с паметта на българския писател.[11]

          Трите месеца от кончината на Й. Йовков в Добрич се отбелязват с литературно четене. То е организирано от Дамската секция към Българското културно общество в града. Събитието става на 30 януари 1938 г. и се провежда в библиотеката на Девическата гимназия. Това е първото по рода си възпоменателно литературно четене в Добрич, посветено на писателя. Ученички изнасят реферати за живота и творчеството на белетриста, прочитат се разказите му "По жицата" и "Шибил", декламира се стихотворение за него, написано от Ангел Каралийчев. Събитието намира отражение на страниците на в. "Добруджански глас" в бр. 332 от 4 февруари 1938 г. По същото това време хората от града улавят вълните, зад наложената чужда държавна граница, на специално предаване на българското радио в София. То се посвещава на техния "певец" в Добруджа – Й. Йовков.[12]

          Паметните литературни четения продължават и в Българската частна гимназия. По инициатива на учителския колектив и под ръководството на учителката Блага Александрова се подготвят ученически реферати върху живота и творчеството на писателя. В едното изследване със заглавие "Певецът на Добруджа" са правят анализи върху произведения от "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан". Следващото разглежда творбите "Земляци", "Последна радост", "Добрич" и "Добруджа някога". В заключителното слово на организаторите Й. Йовков е определен като "най-новият светец на България и българският безкрайно скромен Франциско Асизки". Своите спомени за писателя учителката Бл. Александрова завършва с думите: "А малкият портрет на покойника в траурна рамка гледаше от черната дъска с поглед "отвъд гроба" и ръсеше над нас малките главички лъчи на доброта, мъка и прозрение"[13].

          Болката по любимия на добруджанци писател отзвучава трудно. Вестник "Добруджански глас" поема мисията да помества на своите страници спомени, материали и отзиви за учителя, колегата и твореца Й. Йовков. Хора от различни поколения подемат инициативи да се чуе словото на този български писател и да се проникне в неговите художествени послания.

[1] “Териториална дирекция държавен архив” – Добрич, (“ТДДА” – Добрич) ф 299 к, оп. 1, а.е. 119, л. 162.

[2] Пак там.

[3] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 163.

[4] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 162.

[5] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 163, 165.

[6] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 175 гр.

[7] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 177 гр.

[8] Пак там.

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] Пак там.

[12] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к, оп. 1, а. е. 119, л. 215 – а гр.

[13] “ТДДА” – Добрич, ф. 299 к., оп. 1, а. е. 119, л. 217 гр.