За В. Галонзка библейски пласт може да се открие и в името на Йовковата героиня Сарандовица. В превод от гръцки език то се свързва с числото четиридесет, което отвежда към символиката на възкресението и смъртта. Ханът на Сарандовица е унищожен, той е предопределен да загине, но в същото време се превръща в сакрален център за различни човешки съдби. Полският изследовател привижда в Йовковото творчество елементи от други култури и митологии. В разказа "Свирач на флейта" те са почерпани от Дионисиевото време. Свирката от кози крак се свързва с волността и творчеството. Според Галонзка в творбите си Йовков непрекъснато се автоцитира и не трябва всяко произведение да се разглежда само за себе си. Текстът на писателя е цялостен и това се предопределя от циклизацията на разказите.
По време на своите проучвания полският критик попада веднъж на стара австрийска карта. На нея открива мястото, на което е разположена Добруджа – сакралното място за българския писател. Така всички местни названия, топонимията при Йовков за Галонзка се оказва напълно реална. Селищата са по една и съща вертикална линия – от север – на юг. В произведенията на Йовков събитията стават винаги в някакъв определен център. Така например ханът не само че заема кръстопътно положение, но се превръща и в център на силите. За полския литературовед културното пространство на Добруджа транспонира мита за библейския рай на земята, а ролята на човека в текстовете на Йовков е да бди за съхранението на доброто.
Запитан идвал ли е в Добруджа, познава ли психологическата нагласа на хората от равнината и възможно ли е разбирането на Йовковото творчество, без то да е лично съпреживяно, Галонзка е категоричен, но и дълбоко аргументиран. Според критика творецът пише своето произведение, като създава един нов свят, който е различен от реалния живот, без да е регионално обвързан.
"За наказание сме дошли на този свят и никой не може да каже защо" – споделя "другоселецът". За него всеки носи греха на другия иманентно в себе си и по този начин поема и общия грях. Нека се помисли не само за греха на Албена, но и за този на Куцар, на Нягул – за греха на цялото село. Вълкадин говори с Бога и отправя към него много въпроси, но не открива нито един отговор за своето страдание. В този разказ на българския писател дословно е цитиран откъс от Библията. Йовковите въпроси нямат отговори. Човек е оставен сам да изкупва първородния си грях и така да достигне до своя героизъм.
Последните размисли на В. Галонзка са за това, че когато човек се докосва до творчеството на този български писател, има усещането, че чете свещена книга, Библия, но сътворена от самия живот. Търсенията на полския критик продължават върху цялото Йовково творчество. Престоят на В. Галонзка в България вероятно ще му позволи да довърши своята книга "Литературното пространство в прозата на Йордан Йовков". Засега литературоведът иска да се абстрахира от реалното пространство на Добруджа и нейните хора, но с удоволствие приема да се представи в Добрич с един свой поглед върху разказ на Йовков – "Свирач на флейта".
[1] Галонзка, В. Опитомяването на скорпионите. Шумен, 1994. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 1762.
