През 1955 г. в София се отпечатва книгата на самоукия фолклорист "Текнали са девет чешми". В нея са включени 52 народни песни, събрани, преработени и съчинени от самия фолклорист. За своето родолюбиво дело П. Атанасов е удостоен със звание "Заслужил деятел на народното изкуство", а Съюзът на българските писатели и Българската академия на науките организират за него тържествено честване.
Една от авторските му песни, написана в духа на народната традиция, носи заглавието на Йовкова творба от сборника "Старопланински легенди".[4] Това е разказът "На Игликина поляна". Него П. Атанасов преработва в "поема". В нея той прави препрочит на писателската творба, като прилага богат народно-песенен инструментариум. Това позволява на добруджанския фолклорист да митологизира и помести фигурата на писателя в общата колективна памет на българина. Изследвачът на народни песни запазва автентичното заглавие на разказа, с което се стреми да породи приемственост. Мотото в текста на П. Атанасов приема облика на своеобразно посвещение:"На милия и скъп покойник, добруджанският писател Йордан Йовков, посветявам…". Споменното начало в авторската песен призовава към връщане и възстановяване на познанието и порядъка в народопсихологическата памет за твореца. С произведението фолклористът се стреми да превърне своите потомци в приемници и следовници на Йовковите писателски ценности. П. Атанасов не копира дословно текста на разказа "На Игликина поляна". В центъра на своето произведение той поставя образа на жената, а не както при писателя – на мъжа. Народният певец разкрива и физическия портрет и одухотворената вътрешна красота на своята героиня Курта. По този начин той доближава естетическата си представа за женска красота до тази на ренесансовите мадони от европейската културна памет. В сюжетната тъкан на своето произведение П. Атанасов въвежда класическия фолклорен мотив за "неразделни": "ний живи не се събрахме // умрели да се съберем". Мотивът е универсален и за измеренията на народната песен, и за литературните полета на световната класика. За емблематични модели могат да се приемат и драмата на Шекспир "Ромео и Жулиета" и Пушкиновата поема "Руслан и Людмила".
Със своя естетически хоризонт авторът на песента "На Игликина поляна" се докосва до вечните теми в изкуството: за любовта, за красотата и за саможертвата. С това произведение добруджанският изследвач на народни песни и фолклор със силата на колективната памет митологизира конкретния писателски текст. По този своеобразен начин П. Атанасов вгражда фигурата на твореца Йордан Йовков в темелите на българския национален канон.
[1] Атанасов, П. Текнали са девет чешми. С., 1955. – Основен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 222.
[2] Речник на българската литература в три тома. Т. 1, С., 1976, с. 59-60.
[3] Пак там, с. 59-60.
[4] Атанасов, П. Цит. съч., с. 25.
