Познатите биографичните сведения за този житейски период на 21-годишния Йовков са оскъдни откъм душевни нагласи, обществено-политически настроения и отвореност за събития в страната. Пощенското клеймо сочи, че кореспонденцията тръгва от с. Чифуткьой (дн. Йовково) – неговия бащин чифлик в Добруджа. Пощенската карта е адресирана до приятел, който вече е студент по право в София. В същото това време бъдещият писател е поел пътя на учител в добруджанското село Чифлик Мусубей (дн. Долен извор). Биографите на писателя определят този Йовков период като време, което преминава в четене, разходки на кон и развлечения.[1] Тези занимания рисуват портрета преди всичко на фриволен млад мъж и безгрижен бохема.
Изследваната пощенска карта променя установената до сега представа и внася нова светлина върху утвърдения вече образ на бъдещия писател. В лицето на Георги Соколов той открива съмишленика, с когото да сподели възторга си от политическото и държавническо управление на един от най-видните “строители на съвременна България” – Петко Каравелов.[2] Любопитен е фактът, че текстът на картата е на латински език. Авторството на документа се потвърждава от изписаните по същия начин лично и фамилно име на писателя. Йовков комуникира със своя приятел по един интересен начин. Той избира за диалог езика, признат от европейската цивилизация като белег за висша грамотност и духовен аристократизъм. Поводът навярно е не само в уважението към личността на съмишленика, но се свързва и с историко-обществената ситуация в страната по това време. Начело застава коалицията на Демократическата и Прогресивно-либералната партия, а за министър-председател е избран П. Каравелов. Младият Йовков подбира специална пощенска карта, и то с лика на именно този държавник. Неговото управление обхваща периода от 19 февруари до 24 декември 1901 г.
С текста, изпълнен с латински сентенции и словоформи, младият човек приветства избора на П. Каравелов за министър-председател на България. За Йовков се оказва, че това е необходимата за отечеството видна фигура, народен трибун, велик български мъж и държавник. С първото изречение на латински език той определя образа на личността в историята, а със следващото – възхвалява държавника. За младия Йовков Петко Каравелов е назован – “трибунос попули”. Тази титла се налага в Римската империя през ІІІ в. пр. Хр. във връзка с разгърналите се съсловни борби и се тълкува като “избран от Народното събрание генерален пълномощник”, който защитава интересите на плебса в Римския сенат. За младия човек П. Каравелов е и “патер ет патрие” – римска почетна титла, с която се удостояват великите личности на империята. Що се отнася да термина “доминус”, то през ІІІ в. сл. Хр. той се утвърждава като обръщение към римския император, който вече се приема не само за първи, но и за абсолютен господар и се почита като “Бог”.[3] Младият Йовков възприема П. Каравелов като “баща на отечеството” заради неговата политика и държавническа дейност.
Представената пощенска карта запознава с образа на интелигентен млад човек, който владее изисканата етикеция да комуникира със своя събеседник на езика на древната латинска цивилизация. Със своеобразно оформения портрет на българския държавник П. Каравелов Йовков се представя като високообразован, обществено ангажиран, събуден и приобщен към историческите тежнения на големите български мъже по пътя им на строители на освободеното отечество.
[1] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., 1986, с. 38-42.
[2] Енциклопедия “България”. Т. 3. С., 1982, с. 327-328.
[3] Относно римската терминология вж. Барсело, П., Тачева, М., М. Делева. История на древните общества. С., 1992, с. 193-206, 257-272 и цит. там лит.
