Среща на млади балетни надежди
Добрич е град, „който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда” (Йовков), град, в който се ражда хлябът на нашата земя, но и град, в който се събират и утвърждават младите балетни таланти на България. Тук преди 30-т години се поставя началото на Националните срещи на млади балетни изпълнители на 8–14 юли 1982 г., а пред почитателите на това изящно изкуство – 30 юни–1 юли 2012 г. е вече ХV по ред тяхна среща. Тя ще се проведе под патронажа на Детелина Николова, кмет на гр. Добрич. Те се посвещават на Патриарха на българския балет – Анастас Петров, роден тук, в този град. Регионален исторически музей – Добрич съхранява редица свидетелства и документи от провежданите в годините срещи на младите балетни таланти. Това са Списъци на участници, Програми за провеждане на конкурса, Карта за участие, Грамоти за удостояване на изявили си млади балетни участници, Дипляна, включваща статут, организационен комитет, състав на комисията, кратки биографични справки за участниците. В репертоара се включват балетните творби – „Дон Кихот” и „Корсар” по музика на Минкус, „Лешникотрошачката” Чайковски, „Жизел” Адам, „Ръченица” на Петко Стайнов, хореография – Ан. Петров, „Изворът на белоногата” Александър Райчев. В състава на комисиите се четат имената на възпитаници на Учителя по балет, прими в това изящно изкуство – Нина Кираджиева, Лили Берон, Люба Колчакова, Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, балетмайсторите Петър Луканов и Асен Гарилов, балетоведа Виолета Консулова и още др. Документите дават сведения за балетните учебни центрове в България – Национален академичен театър за опера и балет, Средно хореографско училище – София, Народна опера – Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Балетно студио „Арабеск”. Председател на журито през годините става „първата дама” на българския балет Нина Кираджиева (1911–2005). Тя е солистка на първата балетна постановка в страната – „Копелия“ през 1928 г. с хореограф Ан. Петров. От 1961 година е директор на Националния балет и хореограф на множество негови постановки. Съхранен е и първият Статут на конкурса, който дава възможност на младите дарования в областта на това изпълнителско изкуство да изявят своите постижения и да съдейства за „естетическото възпитание на младите хора”. Творческата среща се организира в духа на решенията на Националната конференция на културата за работа с „младата художествено творческа интелигенция” и се посвещава на „Асамблеята „Знаме на мира”. Това са концепции на предишния политически строи, прокламирани от Дъщеря на Генералния секретар на БКП – Людмила Тодорова Живкова, български политик, председател на Комитета за култура (с ранг министър на културата). Тя, с нейните концептуални визии, налага идеята за „хармонично развитата личност” (по-късно принизени само до „многостранно развита личност”!). Първата среща се посвещава и 100-годишнината от рождението на Георги Димитров, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна (1935–1943). Независимо, че тази идея за събирането на млади балетни таланти, оказала се рожба на отминалата соц култура, отстоява своето кредо и в съвременните модерни реалности за хармония и красота в изкуството и в новия 21. век. Участниците са разделени на две групи – старша и младша възраст, като играят класическа и модерна хореография. За изключителни постижения в областта на балетното изкуство по преценка на комисията се присъжда Голямата награда на името на Анастас Петров. Връчват се и отличия за най-сполучливи нови хореографии. Първият носител на този приз за 1982 г. е изявеният вече голям български балетист Ясен Вълчанов с най-висока средната обща оценка от класирането 23,14. Сред музейните експонати е и кожен албум със 70 черно-бели снимки от Първата творческа среща, съхранил за балетната история образите на млади хора с изящни и фини фигури, а до тях са учителите и възторжената публика. В годините се събират музейни афиши от поредните срещи – 1985, 1988, 1989, 1992, 1993, 1995, 1997, 1999, 2001, 2004, 2006, 2008, 2010 и последната най-нова среща – 2012 г. Сред тях е този с автограф от ХІІ среща, 8 юни 2004 г., дарение на музея от примата на българския балет – Красимира Колдамова, жури в конкурса.
През 1982 г., при провеждането на Първата творческа среща, музейните специалисти издирват и приемат голямото дарение от сестрата на балетиста – Пенка Дачева Петрова. Създава се единственият музеен фонд „Анастас Петров” в сраната с повече от 600 експоната. В музейното депо се съхранява Схема на родословното дърво на семейство Мария и Петър Дачев, родители на балетиста, тръгнали от родовия корен на Софроний Врачански. Редят се лични и артистични фотографии, Програми за участия в постановки на Народната опера и Дневници от педагогическа дейност. Ан. Петров събира в годините богата лична библиотека от балетни списания и книги на руски и немски език. Артистичен акцент са неговите автентични балетни костюми, обувки за танц и сценичен реквизит. С особена антикварна стойност са малките порцеланови статуетки на балерини, донесени от танцьора при пътуването си в Китай. Сред документите е Каталог на Виенския университет, в който Ан. Петров е вписан и удостоен през 1977 г. с голямата награда за балетно изкуство “Готфрид фон Хердер”.
По повод на ХV национална среща музейните специалисти поемат инициативата да покажат във фоаето на театъра пред младите балетни изпълнители и почитатели на изкуството изложба във фотоси „Анастас Петров (1899–1978) – Принц на танца”. В различни модули е представен животът и творческият път на балетиста, хореографа, танцьора и педагога. Показан е семейният портрет, родословното дърво, портрет на майката от брата – Петър Петров Дачев (1896–1968), български художник. Изложбата запознава с ученическите и студентските години на Ан. Петров във Варна, в Берлин при известната руска балерина Евгения Едуардова. Назначен в състава на Берлинската опера. Завръща се в България и поставя началото на българския балет. През август 1927 г. става солист, художествен ръководител и хореограф на Софийската опера. Тук работи до лятото на 1961 г., като до 1935 г. е единственият мъж танцьор в балетната трупа на операта. Солист на десетки балетни спектакли. Създава и поставя първия национален балет „Змей и Яна” на 11 юни 1937 г. Снимки и афиш илюстрират постановката и през 1956 г. През 1927 г. създава първата частна детска балетна школа. Редят се снимки на деца в различни танци. Модул представя балетните постановки на Ан. Петров – „Копелия”, Делиб – 22.02.1928 г., „Циганска любов”, Бизе – 22.23.1935 г., „Змей и Яна”, Христо Манолов – 11.06.1937 г., „Раймонда”, Глазунов – 17.03.1939 г., „Поетът принц”, Шопен – 15.01.1941 г., „Жизел”, Адам – 19.12.1947 г., „Болеро”, Равел – 19.12.1947 г., „Лебедово езеро”, Чайковски – 10.02.1956 г. и др. Следват наградите като документи и вещи – „Лавров венец” по повод на 30 години творческа дейност, звание „Заслужил артист” 1949 г., поздравителни адреси, Хердеровата награда, връчена на балетиста през 1977 г. Накрая изложбата представя историята на Националните срещи на младите балетни изпълнители „Анастас Петров” – Добрич.
В дните пред конкурса като дарение на музея постъпват две специализирани книги за балета – „Из балетната съкровищница. Очерци и статии”, 2010 г. и „Отново за балетните звезди”, 2009 г. от проф. д-р Теодор Попов. Те срещат читателя с различни балетни постановки, с големи фигури в европейския балет, запознават с балетното обучение в различни държави на континента и под формата на очерци представят личности, оставили творчески следи в историята на българския балет.
„На балета посветих всяка своя мисъл, всяка своя грижа, цялата си любов, целия си живот” – с тази мисъл на Патриарха на българския балет той ще посрещне и завещае творческо дръзновение на младите балетни таланти на България.
Маринела Паскалева
