Отново „Боряна” на сцената
Пред добричките театрални почитатели е нов прочит на творчеството на писателя Йордан Йовков. Това ще дръзне да направи на 23 април Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград. Ще бъде провокация за режисьор и актьори, защото се прави сценичен вариант върху пиесата „Боряна”, творба на Певеца на Добруджа. Но не само това! Тази година се навършват 80 години от първата театрална постановка на тази Йовкова драма в Народния театър, 1932 г. Така, че сценичната изява на „другоселците” ще бъде гледана от „тукашните” зрители с много съпричастие, но и голямо отстранение (по Брехт) за своя „земляк” и „съцевед”.
Драмата е третата по ред театрална творба, която за първи път се играе при голям успех в столицата. Тогава тя се поставя на сцена на 17 септември 1932 г. Дебютът в театъра за Йовков е пиесата „Албена”, поставена на 19 март 1929 г., следващата е „Милионерът” (комедия) на 4 февруари 1930 г. и последната – „Обикновен човек” е направена за сезон 1935–1936 г. Веднага следват редица театрални отзиви за постановката, за творческия замисъл, за играта на актьорите. За „Боряна” пишат критици като М. Арнаудов, Вл. Василев, Г. Бакалов, В. Иванов, Д. Б. Митов, Сирак Скитник, Д. Талев и редица други. Режисьор на всички Йовкови спектакли е Н. Масалитинов, виден руски театрален деец, артист, поканен на работа тук, в България. Блестящо остава изпълнението на известната тогава актриса Зорка Йорданова в ролята на Боряна. Героинята е въплътената мечта на Йовков по хармония, по доброта и по красота. Тя е средоточие и двигател на действието дотолкова, доколкото може да го има в психологическата драма. Боряна в равна степен е и реалистичен и символичен образ, сплав от реални човешки качества и същевременно е олицетворение на всепобеждаващата сила на красотата, израснала върху доброто. Следва другият сценичен персонаж – Златил – Вл. Танев, Вида – Мара Петкова, Андрей – Ив. Димов, Павли – Л. Сагаев. Как се посреща постановката от публика и критици? Възторжено и ласкаво и всички те са единодушни – майсторството на Йовков е порасло, овладяна е техниката на драматичното изкуство.
В дом-паметник „Йордан Йовков” – Добрич се съхраняват редица свидетелства за историята на тази драма. През 1981 г., като част от голямото дарение на музея, дъщерята на писателя – Елка Йовкова предоставя програма и снимки от първата постановка на „Боряна” в Народния театър.
Но това събитие не минава без инцидент. На конферанса от 16 септември 1932 г., след генералната репетиция на „Боряна”, Йовков е възмутен от играта на актьорите. Според него в пиесата трябва да прозвучи хубав български език, езикът на литературното произведение. Пред своя близък приятел – литературния историк и критик проф. Сп. Казанджиев писателят споделя: „Започнаха, аз останах ужасен. Никаква игра. Моята пиеса я няма. Лицата ми са чужди. Не мога да разбера коя история разправят … Само що не съм псувал артистите … Сядам след това с Масалитинов, та отначало: момент подир момент, лице подир лице … Чудно нещо са нашите артисти – бащите им са селяни и сякаш не са виждали, че когато селянин си бърше потта, не свива кърпата в шепа и не си отупва лицето, като че ли го пудри…” Историята за Йовковите „тревоги” по „Боряна” могат да се продължат…
През 1983 г. в музея постъпва оригинален експонат. Това е стенографският запис от конференцията за размяна на мисли върху генералната репетиция на постановката „Боряна” по едноименната драма на Йовков в Народния театър, сезон 1932/1933 г. Датата е 16 септември и часът 18,00. Събитието е открито от директора на театъра – Константин Сагаев. Документалното свидетелство за конфликта между автора на драмата и театралите е предадено като дарение от Любомир Сагаев.
В експозицията на дома-паметник е изложена и Програма за постановката на „Боряна” на Добричкия общински театър в сезон 1941/1942 г. Директор на театъра тогава е Атанас Павлов Попов. Още докато е на работа в Българската легация в Букурещ (1920–1927 г.) Йовков се запознава с младеж от добруджанското село Ези бей (дн. с. Паскалево) и завързва с него сърдечно приятелство. Тогава добруджанчето е студент в румънската столица и учи там в Академията за изящни изкуства и филологически факултет в университета. Това е Ат. Попов, който след завръщането си в поробена Добруджа основава през 1928 г. драматичната трупа „Студия”. Още по времето на румънската окупация през 1934 г. театралът решава да постави драмата на Йовков „Боряна”. Чуждите власти забраняват творбата на писателя и представянето му пред публика на български език. След освобождението на Добрич през 1940 г. Ат. Попов отново се връща към творческата си идея да срещне добричките зрители с Йовков и неговата „Боряна”. Незабравими остават тогава актьорите, играли тази пиеса на добричка сцена. Главната героиня се играе от Лилия Шиварова, Златил – Иван Симеонов, Рали – Борис Симеонов, Андрея – Ангел Тодоров, Павли – Веско Абаджиев, Вида – Мари Матен-Сиракова, Елица – Анка Заръвска, която още през 1976 г. дарява на музея театралната програмата от 1941/1942 г., Вълчан Нанов – Димитър Ненов. Постановката е на Веса Василева.
В сезон 1958/1959 г. ДТ в Добрич отново се връща към „Боряна”. Постановчик е отново Ат. Попов Павлов, а режисьор – Б. Сираков. Предоставени на музея са снимки от постановката от архива на театъра.
В годините тази Йовкова драма вълнува режисьори и артисти в редица български театри. В музея са постъпвали много програми и афиши, свидетелство за интереса към творчеството на писателя. През 1993 г. добричката публика се среща със сценичната версия „Грехът Златил” на режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев от театрална работилница „СФУМАТО”. Прочитът на тази Йовкова творба поглежда по един по-нетрадиционен начин героите – образът на виталната Боряна е заменен от този на „грешника” – да, това е Златил, Павли, Андрея, Вида, Елица… На сцената вече е нов главен персонаж – Греха.
През юбилейната 2000 г., когато се отбелязват 120 години от рождението на писателя, ДТ „Й. Йовков” в Добрич поставя драмата „Боряна”. Режисьор е Красимир Ранков, а в двете главни роли са гостуващите от столицата – Милена Маркова и Орлин Карагьозов в ролите на Боряна и Павли. В постановката участват още Радомир Андонов, Иван Мандев, Петър Петков, Милена Бояджиева, Любов Николова, Стефан Киров, Иван Апостолов, Атанас Ганев, Пламен Маринов, Ганчо Пехливанов. Виолета Радкова се грижи за сценографията и костюмите, а композитор на музиката е Костадин Бураджиев. Театърът е предоставил за архив на музея афиш от постановката.
Но Грехът е разноезичен, безграничен, всеобемащ. През 2001 г. гост на Добрич е Театърът на бесарабските българи от гр. Тараклия, Молдова. Актьори и добрички зрители поемат по трудния път към проникването в сърцевината на греха, за да го припознаят в сценичната версия на Йовковата драма „Боряна”, дело на сливенския режисьор Петко Апостолов. Тази сценична версия съгражда духовен мост със своите събратя по род и вяра – бесарабските българи от Молдова и заедно с тях зрителят остава в света на Йовков. И документи от тази културна изява се съхраняват в музея като покани и плакат.
За последно „Боряна” се играе на Добричка сцена през сезон 2006/2007 г. от театър „Перпетуум-Мобиле”. Постановката е на Никола Петков, а в ролята на главната героиня е Александра Сърчаджиева.
За сега, добричките почитатели на театралното изкуство и словото на Йовков, ще останат в очакване на творческите решения и послания на ДТ „Ан. Страшимиров” – Разград. Те ще видят сценичния вариант и постановка на драмата „Боряна”, дело на Мария Петрова-Енева. А за литературната история на тази творба на българския писател, музеят ще съхрани за поколенията още нови документални свидетелства за Певеца на Добруджа.
Приятно гледане!
Маринела Паскалева
