Това периодично издание излиза от месец септември 1891 до септември 1915 г. То е редактирано и издавано от дружество „Отец Паисий” в Казанлък, и е едно от най-старите и популярни детски списания. Има за цел „да подбуди желанието на младежите към четене на добри и полезни книги и ги подбуди на работа”. В изданието се включват предимно първоначални учители от града и селото. Между сътрудниците са Иван Вазов, Цани Гинчев, Цанко Церковски, Константин Величков, Екатерина Манчева, Любомир Бобевски, Александър Божинов, Моско Москов и сред тях е и Д. Габе. Наред с народни приказки, пени, басни, малки разказчета за случки от живота на децата и животните с поучителен характер списанието дава популярни научни знания по география, астрономия, зоология, ботаника, история. Отделено е място за физически опити, гатанки, задачи, игри с обяснителни текстове и рисунки. В раздела „Разни” се обнародват научни факти, интересни сведения, здравни и полезни съвети. Клишетата на разнообразните цветни илюстрации са изработвани в Германия. Сп. „Младина” е едно от първите детски периодични издания, допринесли за нравственото и естетическото възпитание на няколко поколения деца. (Речник на българската литература Е-О. Т. 2. БАН. С., 1977, с. 40.)
За историята, около написването на тази своя първа печатна творба разказва доста по-късно самата Д. Габе. Тя ще сподели един спомен от тези години в специална Литературна анкета: „Когато бях още в Добрич, моята учителка изпрати едно мое стихотворение до списание „Младина”, аз бях още в прогимназията. Само едно стихотворение бях написала. То е едно глупаво. „Пролет”, за агънца и не знам за какво. После в гимназията писах любовни стихове.” (Сарандев, Ив. Дора Габе. Литературни анкети. НИ. С., 1986, с. 23.) Малката Дора започва да чете още от пет годишна възраст. Поетесата отново ще се обърне към детските спомените, за да си припомни първите училищни години. „Нашата къща беше в чифлика, далеч от село Харманлък, затова не съм ходила на училище до четвърто отделение … За да се запиша ученичка в прогимназията в Добрич, ми извадиха фалшиво свидетелство, че съм по-възрастна с две години.” (Кралева, Сн. Докосване до Дора Габе. С., 1987, 20.) Отново в Анкетата, в „Кратък летопис за Дора Габе” се посочва, че през 1900 момичето е вече ученичка в ІV клас в Шуменската гимназия. В същата година излиза и първата творба. (Сарандев, Ив. Дора Габе. Литературни анкети. С., 1987, с. 173.) Учи в „Нанчовото училище”. По онова време България била пълна с руски заселници. По настояване на Петър Габе и Екатерина Самойловна, баща и майка на поетесата, техни родственици от Одеса изпращат дъщеря си да учи в България медицина. Така в Шумен се появява д-р Пастернак. Тя се омъжва за видния шуменски адвокат Владигеров, изучил се в Швейцария. Раждат им се двама сина близнаци – Панчо и Любен Владигерови. Когато Тодорка завършва Добричката прогимназия, бащата я завежда в Шумен и я настанява в дома на това близко семейство. И както се посочи по-горе в текста тя учи в Общинска Начова девическа гимназия в Шумен през 1897–1898 г. В Книга за месечните и годишни успехи е записано, че Тодорка П. Габе е с месторождение с. Кюпелер (Добричка околия, Варненска област). Тогава е на възраст 12 години. В едно от изследванията се уточнява, че е родена на 11 юли 1885 г. (Кралева, Сн. Докосване до Дора Габе. С., 1987, с. 20–23.). Но тези години са спорни. Отново в Био-библиографския указател се сочат пък други данни – 1886 г. Тогава младата Тодорка е на 11 г. Но може да се приемат и други дати – 28 август 1888 г. И така, момичето тогава е на 9 години, все още е ученичка в Добричката прогимназия.
Още с първата си стихотворна творба „Пролет” бъдещата поетеса завладява и вълнува читателя със своите неподправени емоции, спонтанни чувства, възприятия за света около нея. Символиката на това годишно време се свързва с образа на детето, окичено с венци от цветя или с листа в ръцете. Пролетта може да се възприе и като млада жена или девойка отново с венец на главата. (Купър, Дж. К. Енциклопедия на традиционните символи. С., 1993. с. 194.) За младата Дора това е време за пробуждането на природата и раждането на новия живот. Авторката открива кръговрата на сезоните и цикличността в природните закони. Заминават си студът, вятърът и бурята, или мракът, тъмното, страшното, мъртвото. „Идва вече пролет”, възкликва лирическата героиня, и я определя като „красна”. В Речника на българския език на Найден Геров прилагателното „красный” може да се замени и от синонимите – „хубавый, гиздавый, липый, каматный; красивый, прекрасный”. (Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Част втора. Е-К. С., 1976, с. 410.) Пролетта е не само сезон или природен цикъл, но тя се мисли като „красна, млада невеста” (Геров), която ще даде рожба, ще даде живот и ще създаде потомство. Тя символизира младостта, началото, събуждането на земята. Сменя се и цветовата гама – от бялото, зимното, студеното се преминава към зеленото, свежото. Авторката, въобразена като момиче, като жена, открива и е приобщена към красотата, за това навярно нейни първи образи са тези на цветята. За нея най-нежни и крехки са пролетните цветя – минзухари, кокичета, теменужки. Те са „срамливи”, свенливи, като че ли не смеят да разкрият своята природна красота. Но те са и предвестници на новия живот. Природата се пробужда и сред плодовете – „сливи, ябълки и круши”, които внасят свежест и аромат. Появяват се и най-малките природни създания, тези на мушиците и пчеличките. Те носят своя звук и шум, бръмчат, защото се малки, но живи твари. Но лирическата героиня като дете се забавлява с „жълти патенца и гъски”, с „агънца черни, бели”. Тя се весели от тяхната игривост – „гмуркат се в водата”, „се претърсват”, „търкалят в тревата”. А агънцата са забавни: „скачат, милно блеят”. Пролетната картина оживява, населява се със звуци, движения и шумове. В нея прозвучава песента на славейчета, косарчета, чучулиги, врабченца. Този пъстър птичи свят се допълва от големите ята на жерави, които „грачат”, щъркели, които „крачат дългокраки” и лястовички, които „хвъркат край къщята”. Появява се и човешкото присъствие в природата. Човек и природа се сплитат в едно цяло, в единение, в общ космос. Младата Дора или героинята от стихотворението призовава детето да познае този природен цикъл като време или като сезон от кръговрата на живота. Птичият хор радва и весели стопанката, която охранява и пази къщата и нейната челяд – децата, рожбите. Но както всичко на този свят и тук си има край. Пролетта също е „къса, не е много трайна”, и тя ще си отиде, ще направи място за следващ сезон. А какво е пролетта? Стихотворението я възславя като „красна”, „омайна” „мила”, но тя е и нетрайна, преходна. Текстът е изпъстрен от глаголи, които придават динамика, движение: забръмчаха, хвърка, гмуркат се, се пръскат, търкалят се, скачат, милно блеят, пеят. Но светът на детето е умален, крехък, нежен. Така се появява граматическата умалително-гальовна форма на съществителните имена: крушки, мушици, пчелици, патенца, агънца, славейченца, косарчета, врабченца, гласенца. Тя подсилва експресията, емоцията, изживяванията на детето. Малкото човешко същество обитава и живее в един микросвят, но наситен с множество чудеса.
Творбата ще завърши като възхвала, като тържество на пролетта, на природното възкресение, и героинята ще възкликне в момент на екстаз, на емоционална приповдигнатост – „О, ти си земен рай!”. Пролетта е не само сезон, цикъл и период, но тя метафорично е наречена „земен рай”, обиталище на богатство, щастие и блаженство. Емоционалното напрежение в текста достига своята кулминация с молбите на героинята пролетта да не си отива, да не угасва, да остане завинаги, „без край”. Първата печатна творба на Д. Габе задава индикациите за бъдещ талантлив поет, който гледа на света като философ, който премисля кръговрата в природата, познава неговите закони, съществата, населяващи земята като животни, птици, човек. Два се персонажите в текста – стопанката, която създава блага, която пази, охранява дома, семейното гнездо и децата, рожбите на човечеството. Земният рай настъпва през пролетта, тогава, когато се събужда и възкръсва за живот природа и човек.
Първото произведение на Д. Габе, стихотворението „Пролет”, написано още в детските години, става заявка за бъдещ талант и богато творческо наследие. То има преди всичко литературно-историческа стойност, но поетесата оставя за поколенията значимо дело в детската литература. Първата детска книга излиза през 1923 г. – „Малки песни”. Дебютът в много отношения се подготвя от вече създаденото. Поетесата се включва в духовния живот, в които предшественици и съвременници са сътворили немалко: Петко Славейков, Иван Вазов, Васил Попович, Стоян Попов, Константин Величков, Цанко Церковски, Елин Пелин, Ран Босилек. Стиховете, поместени в „Малки песни” – първият поетичен сборник за деца от Д. Габе, идва след като поетесата ги поднася като събрани преди това в периодиката. Тук са мотиви за кръговрата на сезоните, природни явления – вечер, дъжд, есен, пролет, май; мотиви, свързани с душевни състояния и чувства, почерпени от детското светоусещане – болест, обида, обич, грижа, благодарност, радост, немирство и т. н. През 1924 г. излиза вторият поетичен сборник, илюстриран от художника Илия Бешков. Това е детската книжка „Калинка-малинка”. Тук се творби, станали вече антологични, причислени към класиката на детската литература. До края на десетилетието се появява още едно заглавие – „Сънчец ходи”, 1929 г. През тридесетте години на 20. в. поетесата продължава активно да пише детски творби. Един след друг се появяват стихотворните сборници „Велик ден”, 1930 г., „Коледарче”, 1931 г., „Бяла люлчица”, 1933 г., „Диви крушки”, 1934 г., „Горска къщичка”, 1934 г., „Малка Богородица”, 1937 г., „Бронзово братче и живо сестриче”, 1938 г. През 1954 г. излиза от печат сборниче със стихове „За малките”, следва го „От Слон до Мравка”, 1955 г. Вече в края на шейсетте години поетесата обновява тематиката, мотивите, явленията и това получава израз в книжката „Какво вижда слънцето”, 1960 г. В това десетилетие се появява и книгата „Най-обичам”, 1955 г., сборник със залъгалки. Д. Габе пише и поемки за деца: „Петьовото сърчице”, 1961 г., „Който се бои, в къщи да стои”, 1962 г., „Слушането най-тежи”, 1962 г., „Дива ябълка”, 1967 г. Всички те излизат събрани в самостоятелна книга – „За всички дечица”, 1969 г. Д. Габе е авторка на две юношески повести: „Малкият добруджанец”, 1927 г. и „Ние малките”, 1946 г. Освен повести тя оставя и роман за юноши „Мълчаливи герои”, 1931 г. Творбите са писани през различни години, посветени са на исторически събития и личности. Тези прозаически творби естествено се вливат в белетристичната продукция за деца. Детският репертоар около средата на тридесетте години разполага с немалко повести и романи, влезли още тогава в класиката на детската литература. Около 1933 и 1934 г. Елин Пелин издава два романа „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната”, Ран Босилек – „Патиланци”, „Неродена мома”, „Косе-Босе”, Добри Немиров – „Когато бях малък”, Ангел Каралийчев – „Приказен свят”, Асен Разцетников – „Юнак Гого” и др. През 1938 г. Д. Габе пише реферат „Детската душа и детската литература”. Той излиза в сп. „Изкуство и критика”. Тук тя излага своите възгледи за твореца, който пише детска литература. У него трябва да се събуди и да се усети детето, да гледа на света с очите на дете. Писателката логически мотивира звеното, в което тази литература се докосва до народното творчество. То е детско, защото извира от дълбините на народното самосъзнание, от приказката. А в нея се смесва истината с фантастиката, видимото и невидимото. През двадесетте години на 20. век писателката оглавява специална периодична библиотека – „Библиотека за малките” към Министерството на народното просвещение, 1925 г. и по-късно да редактира месечното илюстровано списание за деца „Прозорче”, 1939 г.
Творческото начало у Д. Габе се проявява твърде рано, още в ученическите години. То носи наивитета на детето, неговата неподправеност пред света. В очите на малката Дора пролетта носи радостното усещате за начало, възкресение и възраждане на новия живот.
Пролет
Мина есен, мина зима
дойде пролет красна,
студ и вятър веч замина
и бурята страшна!
Полето се загърнало
в зелена завивка,
няма и в долината
бялата покривка.
Минзухари, кокичета
издигат си главите
и срамливи теменужки
измежду тревите.
Сливи, ябълки и крушки
веч се разцъфтяха
рой мушици и пчелици
при тях забръмчаха.
Жълти патенца и гъски
гмуркат се в водата
па излязат, се претърсват
търкалят в тревата.
И агънца черни, бели
скачат, милно блеят,
славейченца по горите
унесено пеят.
Косарчета, чучулиги,
малки врабченца
хвърчат, скачат, чуруликат
с остри си гласенца;
жерав на стада големи
край блатата грачи
и щъркела дългокраки
из тревата крачи.
Па и лястовичка драга
хвърка край къщята,
тя стопанка поздравява,
извиква децата.
Да излязат, са огледат
в пролетта омайна,
защото и тя е къса,
не е много трайна.
Да играят дор са малки,
дорде скръб не знаят,
защото и тя ще дойде –
те ще я познаят.
Пролет мила, пролет красна.
О, ти земен рай!
Пролет! Ти недей угасва,
Остани без край!
