Фигурите и знаците ни караха да се чувстваме като пред вратите на олтар. По керамичното пано художникът беше наредил мозайка от образи на птици, коне, жита и хора, а най-горе, вляво, по вертикала, където в иконописта застава за смирение Христос – Вълкадин е пред злото. Човек и природа са вплели в единство своите реки на живота. Открихме общи черти в човешкия поглед на писателя Йовков с този на художника Ст. Стоилов. Той е и печален, и тревожен. Един от значимите символи на Йовковото творчество – бялата лястовица, я нямаше на паното. Идеята на художника е в това сами да я потърсим като свое собствено духовно изцеление. Разговаряхме със Ст. Стоилов за неговия замисъл – как по кинематографичен път да разположи образите. Това позволява свободен монтаж на личното виждане на художника за писателя. За него керамичното пано е самостойна художествена творба при осмислянето на Йовковия свят. Търсим най-точното място на стълбата пред паното, която като че ли разделя и слива ведно пътуването ни към героите на писателя. Върху керамичната стена не е изписан автографът на художника. Заприличва на апокриф, зад който скромно се е скрил авторът. Според думите на Ст. Стоилов, когато му дойде реда творецът сам ще остави своята безсмъртна следа за поколенията.
Френският национален фонд към един от големите музеи в света – Лувъра, притежава три графични творби на художника. Те носят общото наименование "Метаморфози на страха", а в Добрич, в музея на един от българските писатели, се намира керамичното пано "В света на Йовковите герои". То представя Ст. Стоилов и Йовков като творци на послания за красота и хармония.