Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2018 17:46 - Три писма от кореспонденцията на Йордан Йовков
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
2



 През месец септември 1920 г. писателят Йордан Йовков започва работа като сътрудник по печата в Българската легация в Букурещ. Натоварен е да върши драгоманската и паспортната служба, да превежда целия поток от служебни преписки и документи. Независимо от сериозността на задълженията още на следващата година писателят е уволнен от Стоян Омарчевски – министър на Министерството на външните работи и вероизповеданията и на народното просвещение. Съдбата на Йовков в този труден момент е спасена от министър – председателя Александър Стамболийски.[1]

          Събитията около Деветоюнския преврат през 1923 г. отново променят служебното положение на писателя. Той е местен от консулство в консулство, докато на 30 април 1925 г. е оставен отново на работа в Букурещ. Този път само като драгоман. Кръгът се затваря. Йовков поема именно тази длъжност, която при своето назначаване в румънската столица върши само защото единствен той владее чуждия език.[2]

          На 14 март 1925 г. писателят се обръща с писмо към тогавашния директор по печата Иван Попов за уточнение на служебното си положение. То е написано в два варианта.[3] Текстът на първия е малко по-обстоятелствен, отколкото втория. В писмото Й. Йовков споделя своето притеснение от служебното си положение, като тези свои настроения се старае да предаде непринудено и дискретно. Пред писателя стои проблемът да бъде назначен на длъжността драгоман. Тази дума в ръкописния текст е подчертана и придобива експресивен характер. За белетриста се откриват и други възможности – секретар към някое консулство или да остане на работа в легацията. В първия вариант на писмо той споделя, че ще избира сам решението за себе си, но във второто – скромно пропуска въпроса за личния си избор. Умолява проблемът за неговата служба да не бъде споделян с други лица. В писмото уверява, че ще изпраща редовно изрезки от вестниците. Обичайният за по-близки хора израз – "сърдечен поздрав", във втория екземпляр е заменен с по-делови – "с поздрав". Затрудненото служебно положение на Йовков го заставя във втория случай да бъде по-дискретен и внимателен.

          На следващата 1926 г. писателят започва уреждането на своята издателска работа и връщане в България. На 11 декември 1926 г. Христо Т. Хаджиев му отговаря най-любезно и на двете писма.[4] Те са изпратени до Дирекцията на акционерно дружество за книгопечатане и издателство "Хемус". Текстът на писмото приветства желанието на белетриста за сътрудничество и печатане на негови произведения в придворната печатница. Издателите уверяват Й. Йовков, че ще направят всичко възможно той да остане доволен от тяхната работа.

          Трите писма от кореспонденцията на писателя са открити при работа в Националния литературен музей – София. Те свидетелстват, от една страна за трудния път на Й. Йовков в борбата му с тогавашния бюрократичен режим, а, от друга, за ползотворното сътрудничество на писателя с книгопечатни дружества и издателства.


[1] Сарандев, Ив. Йордан Йовков. Жизнен и творчески път 1880-1937. С., 1986, с. 284, 288.

[2] Пак там. с. 290-299.

[3] Писмо на Йордан Йовков в два варианта, датирани – 14 март 1925 г., до Иван Попов – директор по печата. Ксерокопия от Национален литературен музей – София. Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 3836.

[4] Писмо на Йордан Йовков до Христо Т. Хаджиев. То е датирано – 11 декември 1926 г. Ксерокопие от Национален литературен музей – София. Научно-спомагателен фонд “Йордан Йовков” на Исторически музей – Добрич – инв. № 3835.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131693
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031